Павел казва И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос от дясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното, защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога. Когато Христос нашия живот си яви, тогава и вие ще си явите с Него в слава. [00:00:40] Making vertical captioned clip



Затова омъртвете природните си части, които действат на земята, блудство, нечистота, страст, пагубни похоти, сребролюбие, което е до упоклонство, поради които идва Божия гняв върху рода на непокорните, в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. [00:01:08] Making vertical captioned clip



Покаянието е момента, в който се изчегърта това, което задълбочава проблема. Проблема кой е греха. Ти и аз имаме нужда от прошка, за да може да продължиме. Ние нямаме нужда да сложим един лейкоплас и да кажем, всичко ми е наред. [00:03:05] Making vertical captioned clip



Каквото поискам от Бог, Той ми го дава, обаче се чувствам нещастен. Защо? И веднага в себе си почнах да се моля, защото какво можеш да отговориш на това въпрос? Каквото си поискаш, Бог ти го дава. Защо трябва да си тъжен? [00:04:27] Making vertical captioned clip



Защото само тогава е истинската радост. Иисус каза, по -блажено е да даваш, отколкото да получаваш. И текста, което свети дух ми дари, беше този, които го прави. прочетахме, защото въпросът му беше е, пак ли за пари говорим? О, не, не, викам, изобщо не говорим за пари. [00:04:57] Making vertical captioned clip



Трябва, викам, да смениш начина на мислението. Той, който е много трудно. Викам, разбира се, че е трудно. Искам да ви попитам или, брати и стри, представете си, че доктора ви каже много си затластял, холестеролът ти е висок или там, което трябва да е високо и ти каза, имаш два избора. Хапче или упражнения. [00:05:58] Making vertical captioned clip



Апостол Павел, говорики към колосяните, се сблъсква с този проблем. Някой отишъл при колосяните и ми казал трябва ти хапче. Нещо, нещо трябва да направиш допълнително, което да управиш живота ти. И ние това го разгледахме, това е в предната глава. [00:06:32] Making vertical captioned clip



Това Бог не го е дал. И разбира се, поклонение на ангеле. Ние говорихме за това нещо. Не разсъпоклоняш на Бога, на творението. И накрая той казва, не докосвай, не вкусвай, не пипай. Е това е лесно да се прави. [00:07:14] Making vertical captioned clip



Това е частта, която всеки един от нас очаква в нашия живот, мили брати истри. Това е надеждата ни, че един ден, всичките тя усилия на мисли и на търсене на сърцето ни, предавайки мислите си на Бога, сърцето си на Бога, накрая ще дадат един резултат и ще кажем, благодариме ти, Господи, че сме в Твоята радост. [00:11:24] Making vertical captioned clip



Това, което Павел казва, между другото, не е нещо ново. Езичниците по нова време са имали, са осъзнали, че сексуалния грях може да размаже един човек, може да го направи на нищо. защото той е много сладък. Докато го правиш, о, чистота, той чувства и емоции, си влюбени, всякакви тия работи. Обаче Павел казва, а бе, умъртви го това. [00:17:20] Making vertical captioned clip



Това първото нещо, което той казва е нека да наречеме греха такъв, какъвто е. В църквата в Коринт, вижте какво казва Павел, дори се чува, че между вас в църквата имало блудство и то такова блудство, вижте какво казва, което дори излишниците не го изброяват. Не се споменава сред излишниците. [00:18:30] Making vertical captioned clip



Сребролюбието е корен на всякакви злини. Към което, като се стремяха някои, вижте какво става. Първо отпадаш от верата. И след това се пронизаха с множество скърби. Вижте каква е дума. Пронизаха себе си, самоубиха се с скърби. [00:35:14] Making vertical captioned clip

Мили брати, с три текста, който ще разгледаме днес от Божието Слово, е един много скъпоценен текст, защото в началото на моето служение, 2008 година, аз имах разговор с един млад човек, два пъти само, повече не го видях, който беше доста искрен и доста дълбок.

Предлагам първо да прочитаме текста и след това ще ви разкажа за тази история.

Послание към Колосяните, глава 3, ще прочетем от стих 1 до 11, може да следите на монитора. Павел казва:

„И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос от дясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното, защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога. Когато Христос, нашия живот, си яви, тогава и вие ще си явите с Него в слава. Затова омъртвете природните си части, които действат на земята: блудство, нечистота, страст, пагубни похоти, сребролюбие, което е идолопоклонство, поради които идва Божия гняв върху рода на непокорните, в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамно говорене с устата си. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на този, който го е създал. Където не може да има грък, юдеин, обрязан, необрязан, варварин, скит, роб или свободен, но Христос е всичко и във всичко.“

Бъде слава на Божието слово, може да седнете, мили брати и сестри, благодарим Му за чудното слово, което ни е оставил.

Когато това младо момче дойде, той започна да ми разказва ужасните неща, които е правил в живота си. Бил е към определени вид групи, хора, определен вид, по много време имаше такива политически партии, които призоваваха към насилие и такива неща, и той наистина беше правил. Доста неприятни неща, за нещата, за които е трябвало да бъде наказан от закона, е бил наказан от закона, но във себе си изпитваше едно чувство на вина.

И спомням, в тая стаичка бяхме около два часа и говорихме за Господа, говорихме за благодата, за милостта Му, говорихме за нуждата от покаяние. Защото не може на рана, която е гноясала, ти да слагаш лепенка. Покаянието е момента, в който се изчегърта това, което задълбочава проблема. Проблема кой е греха. Ти и аз имаме нужда от прошка, за да може да продължим. Ние нямаме нужда да сложим един лейкопласт и да кажем, всичко ми е наред.

Имаме такава сестра едно време в църква, вика, честия хода на блока, падам и си чупя коляното. Хващам го, хъц, въртвам го такова и продължавам. И после коляното зараснало на криво. И не върви правилно, не върви това, болки постоянно. Защо ми? Проблемът не е бил решен. Едно хъц е направила и се е оправила, но накрая се оказва, че не се е оправила.

Покаянието е много важно. Говорихме за това. Той с радост осъзнаваше греха си. Господ беше му подготвил сърцето за тези работи. След това му подарих една библия и му казах, ако искаш, повярвай на църква, където искаш, важно е да търсиш Бога. Да не ходиш заради хората, да ходиш заради Бога там.

И след около един месец, може би и по-малко, той отново дойде. Библията му, видимо, има почерта. Има почерта, но има, като се чете, една книга си, си личи. И ме зададе един много странен въпрос. Каквото поискам от Бог, Той ми го дава, обаче се чувствам нещастен. Защо?

И веднага в себе си почнах да се моля, защото какво можеш да отговориш на този въпрос? Каквото си поискаш, Бог ти го дава. Защо трябва да си тъжен? И Бог тогава ми дари тази мисъл: а ти даваш ли каквото Бог поиска от тебе? Защото само тогава е истинската радост. Иисус каза, по-блажено е да даваш, отколкото да получаваш.

И текста, който Светият Дух ми дари, беше този, който го прави. Прочетохме, защото въпросът му беше: е, пак ли за пари говорим? О, не, не, викам, изобщо не говорим за пари. Ето какво изисква Бог от тебе.

Ако ти трябват стъпки да победиш греха, да имаш радост в живота си, това са стъпките. Ние много често, между другото, се объркваме. Имах отново разговор с друг млад човек, който веднъж ми каза, как да победя греха, извади листа, аз съм ви оказал много пъти химикала и тръгна да пише. Аз, викам, първото е да почиташ баща си и майка си. Да обичаш Бога. Да четеш, да се молиш.

Той, викам, а няма ли нещо за правене? Викам, не. И, викам, идва и по-трудното. Трябва, викам, да смениш начина на мисленето. Той, който е много трудно. Викам, разбира се, че е трудно.

Искам да ви попитам, или, брати и стри, представете си, че докторът ви каже: много си затластял, холестеролът ти е висок или там, което трябва да е високо, и ти каза, имаш два избора: хапче или упражнения. Колко от нас ще вземат хапчето? Много е бързо. Докторът си още на стола и взимаш. И продължаваш да живееш стария начин на живота.

Апостол Павел, говорейки към колосяните, се сблъсква с този проблем. Някой отишъл при колосяните и ми казал: трябва ти хапче. Нещо, нещо трябва да направиш допълнително, което да оправи живота ти. И ние това го разгледахме, това е в предната глава.

И Апостол Павел казва: тия хапчета, които хората дават, беше яж и пий. Ама внимавай, какво ядеш и какво пиеш. Нали? Ритуали и традиции. След това, празници, новолуния, някои съботи почитай ти. Ако не почиташ съботата, ти не си истински християнин.

По си казва: самоволно смирено мъдре. Т.е. това не е от Бог. Бог не го е заповядал това нещо. Човекът сам си го е наложил на себе си. Това Бог не го е дал. И разбира се, поклонение на ангели. Ние говорихме за това нещо. Не разсъпоклоняш на Бога, на творението.

И накрая той казва: не докосвай, не вкусвай, не пипай. Е, това е лесно да се прави. На 24-ти бъдни вечер трябва да си в църква. На 25-ти Рождество Христово трябва да си в църква. На разпети петък да си в църква. И ако можеш цялата страстна седмица, където има служби, да дойдеш. Това е лесно. Ние знаем какво да правим. Нали така?

Като хапчето. Взимаш го и проблема решен. Да ти се каже: не вкусвай, не пипай, не докосвай и това е лесно. Няма да ям това, няма да ям това, няма да пипам това. Самоволно, смирено, мъдре. Да, някой може да ти измисли такива хубави неща, които на вид, както апостолът казва тук, имат вид на мъдрост в произволно богослужение.

Т.е. Бог не го е заповядал, не го е заложил, човекът си го измислил, но изглежда много така, дълбоко, много мъдро. И почваш да се замислиш и са лесни тия работи, някой да ти го каже. Проблемът обаче, който е, че Павел казва: хапчето няма да ти помогне.

Чисти какво казва той. Тия работи не струват нищо относно истинския проблем на тялото ти. Истинският проблем на душата ти. Истинският проблем в живота ти. Много ни е лесно да вземем горните неща.

И може би колосяните, както това момче, са задали следния въпрос: какво да правим, за да победим греха? Те хора ни казват: не, не, не, не, празници, ядене, не, ядене, ангели трябва да се покланеш, измислени, допълнителни, всякакви такива неща.

Чуйте как започва, ние това го разгледахме миналата неделя. Чуйте Апостол Павел как започва да им казва какво е истинският християнски живот. И тук, като той говори на християни, които са повярвали, които са се покаяли за греховете си, които са приели Исус Христос за свой Господ и Спасител.

А ако ти това не си го направил, мили братко и сестро, защо се бавиш? Какво чакаш? Виждаш, че работите не вървят на добре. Очевидно е, че имаш нужда от външна помощ, ама не външна от друго семейство, от хапче. Имаш нужда от божествена помощ.

И вижте какво казва апостолът, ако си спомните. Той им казва няколко неща да правят. Първото е: търсете това, което е горе. Кое е горе? Той го обяснява. Където седи Христос, отясно на Бога. Най-чистото. Търсете.

С какво търсим ние? Със сърцето си, обикновено. Нали така? Следващото нещо е: мислете за горното. А кое е горното отново? Там, където стои Христос, отясно на Бога. Не дей да мислиш за тукашните власти, тукашните... Те работи ще те смачкат. Нечест има навсякъде.

И в най-правилната човешка система, понеже човекът е грешен, ще има проблеми. И Павел казва: мисли за горното. Не, какво става около тебе? Това ще насмачка, ще забравим да мислим изобщо за Бога.

И битката много често е битката за нашия ум. Кое обладава ума ни? Ако тръгнем да говорим за Бог, вие ще участвате ли в разговора? Толкова колкото, ако тръгнем да говорим за политика, ако говорим за неща, които, али така да го обобщя, не става въпрос за Бог.

Кое е това нещо, което ще ви обладае ума до степен, че да можете да водите разговор? Апостол Павел казва: трябва да е само Христос, който седи от дясно на Бога. Търсете това, което е горе. Т.е. изисква си усилие да търсиш.

Мислете за това, което е горе. И казвам много интересно, накрая, че за нас има слава. Т.е. не е един живот на мъка, на теглене, на биене, на страдания, на такива неща. На края те очаква слава, ама слава, която ти не можеш да си представиш.

Всичко, което тук ти пречи заради греха, това включва и болести, и каквото и да е, там няма да го има. Няма да има грях, няма да има страдания, няма да има мъки, няма да има сълзи.

Това е частта, която всеки един от нас очаква в нашия живот, мили брати и сестри. Това е надеждата ни, че един ден всичките тя усилия на мисли и на търсене на сърцето ни, предавайки мислите си на Бога, сърцето си на Бога, накрая ще дадат един резултат и ще кажем: благодарим Ти, Господи, че сме в Твоята радост.

Павел, преди да им каже, трябва да правиш упражнения, хапчето има вид, че помага, тук не говоря за лекарства, разбирате, мили брати и сестри. Говоря за нещо, което е за духовната част. Не говорим за лесно нещо.

Павел казва, и той изглежда супер, ама мафията никаква няма от него. Няма да ти помогне в битката с греха. Между другото, имах разговор преди време с един човек, който за първи път ми каза в живота си, че е издържал на 40-дневния пост, който се изпълнява преди Великден.

И викам, и накрая какво стана? Е, какво стана? Ме викам, човек, ти ако 40 дена си се отказал от всичко и си търсил Божието лице, както пише и сега 58 глава, 40 дена, викам, ти трябва да си ореол да имаш около главата, както на Моисей му светеше лицето. Да си 40 дена в Божието присъствие.

И той, а ве, какво си тия сектантски работи, ве? Викам, а какво си правил тогава? И почна. Той не ядах, но и ядах и аз тогава, може би малко грубо, но викам, ма ти си бил на диета. 40-дневна диета.

Целта на поста, четейки Библията, е да те промени. Съзнанието ти, ума ти, духът ти да бъдат осветени, да бъдеш по-близо до Господа. Накрая ти ще си кажеш, кога е следващия път, когато ще имам свободно време отново да постя. За един час, за половин ден, за два дена, за каквото иде. Аз ще жадувам да имам това време с Господа.

За това нещо говорим, мили брати и сестри. И отново се връщаме към текста. Павел казва: ето упражненията, които трябва да правите, при положение, че имате ново сърце и нов ум.

На рана, която е гноясала, тя първо трябва да се почисти. И тогава слагаш нова лепенка и нов ум и ново сърце, за да може да зарасне раната. След като я направиш, то много боли, когато го правиш. Но когато го направиш, има този процес на оздравяване.

И сега, по-стопава, ще говори точно за този процес. Аз би го заглавил от момента, така нареченото: ти правиш ли това, което Господ изисква от тебе? Помните разговора с това, моя приятел? Моля се, Бог ми дава, обаче не съм... Нямам радост в живота си.

А ти правиш ли това, което Бог изисква от тебе? И апостол Павел казва така в първи стих, казва следното:

„За това, като знаеш, че си нов, като знаеш, че си съвъзкресен с Христос, като знаеш, че имаш нов ум, като знаеш, че имаш ново сърце, като знаеш всички тия работи, умъртвете природните си части, които действат на земята.“

И вижте какви неща почва да изборява: блудство, нечистота, страст, пагубни похоти. Образно казано, може да го обобщим: сексуални грехове. Това са неща, които много в църквите не се говорят, но всеки път, когато апостол Павел изборява неща, от които християни трябва да се откажат, независимо в коя култура, в кой град, каква възраст са, той винаги започва с тая част.

Сексуалната. Защото това нещо, мили брати и сестри, е голям проблем. Няма възраст, която да не е засегната. Това са неща, хормони. Бог така не е създал. Сексуалността не е лошо нещо. Но светът се е извратил в нея и виждаме колко убийства, колко неща, колко развалени семейства, колко, колко, колко, колко и някои от нас живеем в такива домове.

Проблемът какъв е? Неправилно боравене с това, което Господ е дал. И Павел казва: тая част трябва да умре в тебе. Вижте каква силна дума. Не намали. Ще кажеш, че Павел казва: трябва да назовем нещата такива, каквито са.

Ти не си самотен и не имаш нужда от някой друг. Ти си прелюбодеец. Ти си блудник. Ти си нечист начин на живот живееш. Ти се осланяш на страстите си, на животинските, тия, които са в нас, и походта, която те обхванала, всъщност накрая ще те смачка. Пагубна походка.

Това, което Павел казва, между другото, не е нещо ново. Езичниците по ново време са имали, са осъзнали, че сексуалният грях може да размаже един човек, може да го направи на нищо. Защото той е много сладък. Докато го правиш, о, чистота, той чувства и емоции, си влюбени, всякакви тия работи.

Обаче Павел казва: а бе, умъртви го това. Ще разберем накрая, защо, но искам само да ви кажа, защото за тия неща Божия гняв идва върху рода на непокорните. Може да ти е кеф, но не е тоя кеф е от Бог. Бог ще те смачка.

Много силна дума. Божия гняв, не Божието недоволство. Недоволство е, неодобрява. Правиш това, спри го. Гняв е, когато става въпрос за унищожение. Гневът на царя. Ние, като се разгневим, знаем какво е. Много силни думи.

И апостол Павел казва: гледай да не станеш враг на Бога. Тогава няма спасение. Тогава е злото. Тогава идва истинският ти проблем в живота.

Това първото нещо, което той казва е: нека да наречем греха такъв, какъвто е. В църквата в Коринт, вижте какво казва Павел, дори се чува, че между вас в църквата имало блудство и то такова блудство, вижте какво казва, което дори излишниците не го изброяват. Не се споменава сред излишниците.

Тоест явно излишниците са имали някакви списъци на морален начин на живот и на неморален начин на живот. Павел казва: бе, ви какво направихте? Вие излязохте, избихте извън баланс. Правите неща, които дори езичниците не одобряват. Остави Божия закон и тия работи. Нещо, нещо е проблемно.

Той грех е най-опасният, между другото. Библията го казва много ясно. Казва следното: бягайте от блудство. Всеки друг грех, който би направил човек, е вън от тялото. Ако аз излъжа, грехът е към човека, нали наранявам го него. Но който блудства, съгрешаваш срещу оня и съгрешаваш срещу своето собствено тяло.

Тоест, ако може да степенуваме грехове, аз невярвал да степенуваме, но то е сексуалният грех. И тук думата за блудство е порнея, което може да означава блудство, предбрачен секс, извънбрачен секс, каквото се сетите. Всичко свързано с нечистота.

Контекстът тук става въпрос за човек, който изневерява. Но думата е една и съща. Което означава: ако правиш това нещо, ако мислиш да правиш това нещо, спри. Ако си го правил, покай се. Защо? Божия гняв идва върху тия, които правят това нещо.

А ние знаем, че Бог, ако си генови върху. Тоа там е. Е много принципен. Ако в твой ум е, не е чак толкова зле, а в Божия ум е много зле. За този вид грех той разпъна сена си на кръста. Толкова е сериозно това нещо, мили братко и сестро.

Да бягате от блудство, причината коя е, за да бягаме? Ти си различен. А ако ти казваш, че си християнин, ти не принадлежиш просто към някоя група, която четат определена книга, правят определени неща, събират се на определен ден, в определена сграда или тия работи. Ти си възкресен заедно с Христос.

Защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога. И накрая се оказва, че живота ти не е Твоята Христос. Нашият живот. Павел казва: ако ти си възкресен заедно с Христос, търси това, което е горе. Кое е горе? Христос, отдясно на Бога.

Мисли за горното. Кое е горното? Христос, отдясно на Бога. Защо трябва да ги правят тия работи, Павле? Ами първо, ти си умрял и живота ти е в Христос. Мисли за Христос, в който е живота ти. Второ, възкресен си заедно с Христос. И третото е: Той е Твоя живот. Поради тази причина.

Това не е някаква забрана, която да се слагат, да ти сложат едни белезници и да те затворят в някаква стая, да те вържат и край, ти не можеш да мърдаш. Не е Павел. Казва: Твоето естество е променено. Ти си нов човек. Ти не можеш да живееш по този начин вече.

Ти си измит. Не влизай обратно в тинята. Ти си изчистен. Не дей да отиваш тия неща. Ама аз към хапчето. Не може хапчето вече. Ти си Божий син и дъщеря. Ти трябва да живееш по този правилния начин.

Първите неща, които той казва, са блудство, нечистота и различни пагубни похоти. Между другото, Библията говори много повече за сексуалните грехове, отколкото за рая. Много интересно. Явно това е нещо, което е вътре в теб, в мене. Няма възраст, няма пол, няма държава, няма никакви възможни неща.

Чуйте какво казва възможни неща. В Първо Солоняни, четвърта глава. Понеже това е Божията воля. Това е много интересно. Всеки пита: каква е Божията воля в живота ми? Каква е Божията воля в живота ми? Ето, вашето освещение, т.е. да се въздържате от блудство. Всякаква форма.

Да знае всеки от вас как да се държи със своя, тук думата не е съсед, а е съсъд. Два съда имаш. Единият е мъжа, другият е жената. Ти трябва да имаш почет и достойнство към нея. С святост почет. Не в страстна поход. Както езичниците, които не познават Бога.

Никой да не престъпва и да подманва брат си в това нещо. Защото за всичко това Бог въздава заслуженото. Ето, втори път не се предупреждават, че проблема е с Бог. Не е, че нарушаваш някакви норми на общността, на обществото или на държавата.

Същност, общността ще одобри тия неща. Ма проблемът ти е с Бог, от който искаш и живот, и благословение, и сила. Бог въздава заслуженото, както и отнапред, да предупредихме и уверихме. И уверихме. Не само те предупреждават, уверяват, че истина.

Защото Бог не ни е призовал, не те е спасил за нечистота, а за святост. Който отхвърля това, и вижте какво каза, отхвърля не човек, но Бога, който ви дава Святия Дух. Много интересни думи.

Явно някой е казал на Павел: а бе, мани са ти с тия твоите морални работи. Павел каза: а ти не отхвърляш мен, аз проблем с това нямам. Бъди срещу мен колкото искаш. Аз ти казвам какво Бог казва. И проблемът ти накрая няма да изсмени, проблемът ти ще бъде с Бог, който ти е дал Святия Дух.

Тосносно, сексуалният грех, какъв е проблема ми? Той е обикновено свързан с моите чувства. На мен да ми е хубаво, на мен да ми е добре. Едно отродана. Дай ми, дай ми, дай ми, дай ми, дай ми.

Какво можем да заключим за този вид грехове? Първото е: всеки от нас се бори с това. Няма възраст, няма нищо. Това е освен страстите. И във ума.

Второто е: грях, който е много измамлив. От една страна не е грях, ако е във брак. От друга страна е голям грях. Божия гняв е върху тебе. Бог ще ти въздаде заслуженото наказание, ако е извън брака, ако е пред брака и всички те работи, които са извън.

Много измамлив от това. Ние почваме да се филмираме. Ама аз сължение за Него. И давай. Да, ама Бог е казал не. Не човек.

И тук, мили брати и сестри, трябва да осъзнаем до каква степен Божието Слово е валидно за нас като правило на живот. Щото много често това, което казва Словото и това, което аз си казвам и моите страсти искат, и моите тия неща, те са в противоречие.

Кое е правилото ти на живот? Азът или той? И Словото, което е оставено. Това е въпрос, който всеки трябва да си отговаря.

Третото нещо. Значи, всеки минава през това. Второто е много измамен грях. Третото е: неморалността винаги е на мода. Имаме познати, които живеят такъв начин на живот, не са вярващи. Говорим с тях и им обясняваме по чисто човешки проблемите, които настъпват.

Отчуждаване и всички тия неща. Отговорът много често получаваме: всичките ми приятели го правят. Т.е. не е нещо странно, което аз правя. Викам, добре, а ако всичките ти приятели спрат да го правят, ти ще спреш ли? Ами, сигурно. Ааа. Значи, ти се влияеш от хората?

На мода е. Винаги е на мода. Това са човешките страсти и желания. И четвъртото е: ако си съгрешил, отиди при Бог и се покай.

Ако си щупил нещо в твоя живот относно сексуалността, Христос е дърводелец. Той оправя щупено, оправя криво и иска да ти даде живот. Мили брати и сестри, не ви ги казвам да ви плаша. Словото предупреждава, че ще си навлечете Божия гняв върху себе си.

А Моисей казва: страшно е човек да падне в Божиите ръце. Ужасно нещо е това нещо.

Сега, нещо, което ни казва Словото, апостол Павел, чрез вдъхновен от Господа, първият проблем, с който трябва да се справим, е блудството и решението какво е? Умъртвете го.

Тоест, търси и мисли не за тия работи, а за горното. Кое е горното? Христос, седящ отдясно на Бога. Сърцето ти и умът. Няма как тия работи иначе да ги бориш. И да се кастрираш, и каквото и да правиш, тия страсти ще продължаваш да ги имаш.

Пак ще има тия изкушения, ще пламбаш. Ако имате възможност да прочетете откъси от писанията на аскетиците, на монасите, пустинниците, както им казваме, ми те изгарят от тия желания. Да, борците не могат да действат, ама то това е от всякъде.

Промяната е на мисленето и на сърцето. Търсете това, което е горе, мислете за това, което е горе. Много интересно, апостол Павел изброява сребролюбието в категорията на тоя вид грях.

И го нарича отново с истинската му дума. Ти не си човек, който обичаш да си огаждаш, обичаш да имаш пари и тия работи. Ти си идолопоклонник.

Ако до сега не сме обърнали внимание, първата стъпка, която Павел казва относно справяне с греха, е да наречеш греха такъв какъвто е. Ти не си самотен, затова си си намерил приятел. Ти не си някой, който си бил мъчен от това и си си намерил отеха някъде друго. Говори, ти си прелюбодеец. Блудник и всички тия неща, които ги изборява.

Тука, ти не си човек, който така обича да мисли постоянно за пари. Ти си идолопоклонник. Тоест, не се кланяш на Бог, а се кланяш на някакъв идол.

Много интересно, защо Павел ще обяснява какво е сребролюбието? Защото някой сигурно му каза, че какво е лошото да искам да имам повече и да си позволявам да имам повече, аз не върша грешни работи.

Павел каза: сърцето ти отива на друго място. Ума ти, помните ли, мислете и търсете горното. Изведнъж ти мислиш и търсиш. Не горното, а това, за което вече си умрял.

Умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога. Следователно трябва да мислиш за Христос, който е горе. Търси и мисли това, което е горното.

Това Павел казва: ти не си само алчен, ти се кланяш на друг Бог. Ти си идолопоклонник в живота си. В същността си, сребролюбието, алчността, друга дума, която Библията използва, е користолюбието, синоним на алчност и на сребролюбие, е, че ти не си доволен от това, което Бог ти дава.

И взимаш нещата в свои ръце. Много често, между другото, сребролюбивите хора са бедни. Има и богати. Ние обикновено така сме свързали, който повече. Има тоя голям сребролюбец, да, много случаи така, но по принцип повечето са бедни.

Щото те не могат да пазят. Искат само да имат и да имат. Проблемът, когато си идолопоклонник, е, че удря не само тебе, но и хората около тебе.

Искам да ви покажа няколко стиха от Божието Слово. Казва така: сребролюбецът се отрича от Господа, даже го презира. Защото молитвата каква е? Дай ни, нам, кой хляб? Ежедневния.

Защо молитвата е такава? Не, дай ми хляб за един месец, дай ми да изкарам месеца. Бог изисква ние да се научим да разчитаме на Него всеки ден, всяка минута. Ден за ден, стъпка по стъпка. Тогава имаш близка връзка с Него.

Ако ви имате родител, който на месец ви дава по хиляда лева и не иска да ви видят другия път, ще имате ли хубава връзка с родителя си? Мине, той ще е до една крава за вас. Отивате само, ще го почитате само заради това, което дава.

Да, ама нашия небесен баща иска да имаме връзка с Него. И той иска всеки ден да идваме и да черпим от Него и милост, и благодат, и всички тия неща. Първо търсете Божието царство и Неговата правда и всички тия неща, за които езичниците... си те търсят и искат пари, злато и тия работи, Бог ще ти ги даде.

Но в момента, в който обърнеш нещата, ти почваш да презираш Бог. Много интересно. Не само отрича, но и презира.

Себа ще стихе много интересен. Алчният смущава своя дом. Тоест, това не удря само връзката ти с Бог, това удря връзката в дома ти. И сигурно спознавате домове, където Богът не е Бога на Библията, а е Бога на парите. А там мир няма.

Аз съм чувал за домове, където в хладилника една марка сладолет има, но са в двата края на камерата, защото едните са купени с неговите пари, другите са купени с нейните пари и не дай си Боже той да бръкне в нейното или тя в неговото и става ужас.

Алчният смущава своя дом. Нещо не е наред. Друг стих може да изборим. Внимавайте, казва Спасителят. Внимавайте си пазете от всяко користолюбие, буквално това е алчност или сребролюбие, защото живота на човека не се състои в изобилието на имота му.

Това беше моята среща с моят приятел. Той казва: каквото поискам, Бог ми го дава, обаче съм нещастен. Исус казва: ма разбира се, че си нещастен. Ти трябва да живееш за Бога. Ти даваш ли това, което Господ изисква от тебе?

Апостол Павел казва: сребролюбието е корен на всякакви злини. Към което, като се стремяха някои, вижте какво става. Първо отпадаш от вярата. И след това се пронизаха с множество скърби. Вижте каква е дума. Пронизаха себе си, самоубиха се с скърби.

Това нещо е много опасно. Призираш Бога, смачкваш си с дума, объркваш приоритетите и си мислиш, че само имането, материалното, това е целта на живота ти. И накрая се оказва, че отпадаш от вярата и сам се нараняваш. Никой друг не ти е виновен. Пронизаха сами себе си.

Абонирайте се. С много скърби. Обръщайте внимание как Павел назовава греха такъв какъвто е? Не ти си човек, който обичаш така парички, да имаш повече и да си позволяваш. Това Павел казва: ти си идолопоклонник.

Не ти си самотен и това, ти си блудник. Това е първата стъпка в борбата с греха. Между другото, анонимни алкохолици, когато говорите с тях, първата стъпка, за да влезеш, за да участваш в събранието, т.е. можеш да участваш в избежнището, но ако говориш, първото нещо е: приемно се казва: аз съм Иван и аз съм алкохолик. Това е първото.

Докато не признаеш, че си алкохолик, няма как да има помощ. Аз не съм толкова зле, ей, сега ще се оправя и хапчета и това и... Не, не, не. Първата стъпка е: аз съм алкохолик. Първата стъпка в християнството, между другото, тяхната програма е основана на Божието Слово.

Павел каза: първата стъпка е: ти си грешен. И назови греха, с който се бориш, с името, което е Той. Продължаваме нататъка. Той казва следното нещо: след това, значи, до тук е личния живот. Природните части, блудство, чистота, сребролюбие.

Това са личните неща в живота. Изведено ще тива към общественото взаимоотношение ти с другите хора. Отхвърляте и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамно говорене с устата си.

Обърнахте ли внимание, че всички тия грехове са свързани с устата? Гневът, да, заражда се вътре, ама в дадения момент избухва. И тук градацията е много интересна. Почваш с гняв. И има праведен гняв. Божия гняв е винаги праведен. Нали така?

Казвани са гневечи, седно, без да се грешавате. Но когато ти съгневиш и не познаваш Бога, следствието, което идва в живота ти, е ярост. Ти подивяваш. Когато дойде ярост, почва злоба, градацията. Озлобяваш се срещу човека и почваш вече с устата яко.

Хулене, срамно говорене с устата си и всички тия работи. Това, между другото, мили брати и стри, е най-често срещаният грех сред нас. Аз не познавам човек, който... Можеш да кажеш: о, аз това нямам никакъв проблем. Павел засяга и него. И казва: човек, тая оста трябва да прославя Бога.

Тая оста не трябва да критикува. Тая оста не трябва да има гняв, да има злоба, да има ярост и всички тия неща. Чуйте словото, какво казва за заговоренето. Добрият човек, от доброто съкровище на сърцето си, изнася добро.

А злият човек, от злото си съкровище, изнася злото и го обяснява. От онова, което препълва сърцето ти, говори устата ти. Тоест, а, аз не исках да го кажа това нещо, то просто е излезе и по принцип не мисля така. Не, не, не, Библията е категорична.

Каквото е в сърцето ти, излиза от устата ти. Много е важно това да го осъзнаем. Онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то омърсява човека. Не, какво едеш, какво не едеш. Това е контекста.

Езо казва: не, не, не, не, не, не, тук е проблема. Гняв, ярост, злоба, лоши, неправилни думи и тия неща. Къде е проблема? Сърцето ти.

Помняте ли каква беше призива? Търсете горното. Защо? Христос е там. С какво търсим? Със сърцето си. Павел казва тук: имаш проблем. Това, че ти говориш тия работи, не е просто, че се отплесваш и това. Той е вътре в сърцето ти.

Щото ако имаш добро в сърцето ти и нямаш гняв, и нямаш лоши, и нямаш такива работи, тия думи няма да излязат от тебе. Изликът е огън, казва апостол Яков. Цял свят от нечестие.

Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло. И вижте каква е интересна фраза. Запавва колелото на живота ни. А пък източникът на огъня на езика идва от пъкала.

Сигурно сте имали контакт, дано не е в дума ви. Някой, който е пламнал от пъкала, Апостолак. Абонирайте се! И езикът запава целия ви дом и цялото семейство и всички тия неща.

Това е предупреждение от Господ Павел. Казва: това при вас трябва да го премахнеш. Който въздържа устата си и езика си, опазва душата си от смущения. Тоест, Павел ти казва: дръж си езика зад зъбите.

Който желае да обича живота и да види добри дни, нека пази езика си от зло и устните от лъжливо говорене. Ще кажеш, че качеството на живот, Бог така го е заложил, зависи от говоренето ти и от мислите ти.

Много интересно. Да, може да четеш Библията колкото си искаш, но няма ли промяна в говора ти, сърцето ти не е променено. Как ще търсиш Господа? Как ще търсиш онова, което е горе? Ме ти само тук ти е работи търсиш.

Теп друго не те интересува. Теп друго не те е досва. Не те е досва, че не си по-близко до Бога. Ме те е досва, що он е направил така или другия е направил така. Ти търсиш земното. Павел казва: ти си умрял за земното.

Животът ти е скрит горе с Христос в Бога. Който не греши в говорене, той е съвършен мъж. Що не пише жена? Много интересно. Ние все обикновено към жените го хвърляме това, ама явно в мъжкото говорене може да има голям проблем.

Способен да обоздае и цялото тяло. Защо ви казваме това? Мили брати и сестри, ние сме в Христос. Чуйте какъв трябва да е Христос. Всички, Лука ни казва, свидетелстваха добри неща за Него.

Като се чудиха, вижте на какво се чудиха, на благодатните думи, които излизаха от устата Му. Та когато апостол Павел казва: търси горното, където е Христос у Бога, мисли за горното, където е Христос у Бога, той буквално ти казва: ами, благост да има в живота ти.

Благи думи да има в живота ти. Апостол Петър, свидетел, очевидец на живота на Исус, вижте как описва живота Му. Нито се намери лукавство в устата Му. Тук, не знаете лукав човека, ве, уж ти казва хубави неща, ама те ги завъртат, че да те клъбни с някаква кука, да те хвани се.

Да се заеде, да направи нещо. Познавате такива хора, нали? Някой път и ние правим такива неща, да се покайваме. Нито се е намерило лукаво в устата Му, но когато го хулеха, с хула не отвръщаше, когато страдаше, не заплашваше.

От контекста на тия стихове, Павел, като пише това вдъхновено от Бога, той е в контекста на цялото слово. Ние можем да заключим, че Павел казва: спри, управи си езика. Погледни какво е в сърцето ти.

А ако много лесно ти идва да говориш критики, хули, гняв, злоба и тия работи, имаш проблем в сърцето. Ама този проблем в сърцето ще запали целият ти дом.

И знаете ли кое е лошо? Ако дом, в който иди не вярваш и не вярваш, е запален и е запален от езика на християнина. Обикновено се хвърляме вината към невярващия. Той не ме разбира, той не ме такова, той не ме такова, ние не можем да се молим заедно и тия работи.

Библията един път не е обвинила невярващия за проблеми някъде. Апостол Петър в същото си послание казва: ако някой от съзнание за Бога претърпява скръб, претърпява болка, претърпява унижение, претърпява угорчение, претърпява унижение, но каквото иде, благоугодно е.

Ще кажеш, че сме го забрали това като християни. Търсим си все правата. И, разбира се, аз съм винаги правият, другият е винаги грешният, пък в християнски дом да се човкат така един, друг, двамата.

Майко, мила! Тогава два езика за хранение от пъкала става лунтица. Примерът ни е Христос. Благодат, благодат, благодат. Спомняли си какво беше отношението към Исус? На едно място му казаха: Ти нямаш баща. Ние знаем кой е нашия баща. Спомнете ли си? Един вид.

Ти не знаеш кой е баща ти. Щото ние знаем историята и Йосиф усиновява Исус. Ма как ще обясниш на хората, че той е Божий син? Буквално, извинявам се за думата, ма са нарекли Исус Копеле. Исус Копеле. Фонд си ни хората.

Второто нещо го нарекаха, че има бяс, че е лут. Спомняте ли си? Ти имаш зъл дух, Велзевул е в тебе. Исус, който имаше цялата сила да ги смачка, да ги изправи, да ските, които им хлопах, да ги заковеде, да им нави болчетата и всичките работи, истинската правда, когато го хулеха, с хула не отвръщаше.

Когато страдаше, не заплашваше. Ами шамарите? Ми подигравките на кръста? Спомняте ли си? Ми ако си Божий син, ми слез от кръста? Уният двамата отстрани, единият поне, знаем, казва: ми ако си Божий син, какво правим ние тук от тримата? Спаси себе си, спаси и нас си, и айде, да ни е леко.

Не, не, не, не, не, не. Хапчето е лесно. Но трябва да дойде промяна в ума ти и в сърцето ти. Та може би за някои от нас е време да изследваме какво е в сърцето ни, мили брати и сестри.

Библията дава като стандарт блага дума, желязна врата отваря. Исус, когато дойде тук, вижте какви думи бяха. Благи думи. Много важно да го осъзнаем във връзката ни, едни с други.

Така Павел каза: първо, в личния си живот оправи сексуалната част, като умъртвяваш. След това се справи с сребролюбието, защото всъщност ти се покланяш на друг бог.

И сега тук каза: всъщност при взаимоотношението с хората проблема не е в тях. Проблема в тебе е, че имаш гняв, ярост, злоба, хула, срамни думи и всички тия работи, които той казва. Не е проблема в другите.

Ще завършим до тук, мили брати и сестри. Следващия път е още по-интересна темата. Ще говорим за лъжа. Ще говорим за това, че няма никакви различия между нас.

Нека да наведем глава и да се помолим.

Оче святи и праведни, Спасителю от благи! Благодарим Ти за Твоето Слово. Че, Господи, до сега, като са сметни маза, но сега, Господи, хирургически влизаш и искаш да изчистиш всяка гной, всяка мръсотия от нашия живот, всяка рана.

И да направиш чисти и святи, да бъдем за благословение на невярващите, а не да бъдем за тях на проклетия. И Ти благодарим, Господи, че говориш за такива неща, където нас не е срам да ги говорим, да ги мислим, а да ги правим постоянно.

В интимната сфера, в сребролюбието и в говорението ни. О, Господи! Господи, помогни ни! Да в нашите домове, Господи, да не сме ние, които каним пъкала там с нашето си отношение. Пък Те познаваме.

Молете, Господи! Молете за това нещо. Нека да осъзнаем, че за стария човек сме умрели и живота ни е в Тебе. И сме възкресени за това нов живот. И да мислим и да търсим Тебе, Христе, горното.

Да не живеем вече по стария човек, който сме. Молете, Господи, дай ни сили да събличем стария. Все някоя ръка, все някоя кръпка сме оставили. Молете!

В името на Христос помолих това. Амин. Тебе, Господи. Абонирайте се!

Subject: Стремеж към Небесното: Пътят към Истинската Радост



Dear братя и сестри - Baptist Church Kazanlak,



Каква привилегия беше да се замислим за дълбочината на нашата вяра и как тя ни води към истинската радост.



В неделното ни послание разгледахме как нашият стремеж към Небесното не е просто мечта, а реалност, която можем да преживеем всеки ден. Чрез примера на Исус, който ни показа как да живеем в служение и любов, ние сме призовани да се откажем от егоизма и да се посветим на другите. Нека не забравяме, че истинската радост идва, когато служим на нашите ближни и следваме Христовия пример.



В този контекст, предизвиквам всеки от вас да се запитате: Как мога да бъда служител на радостта в живота на другите? Нека не се страхуваме да направим крачка напред и да предложим помощ, утеха или просто усмивка на тези около нас. Нека бъдем активни в нашето служение и да търсим възможности да разпространяваме Божията любов в нашата общност.



Blessings,

??? ???????? - Baptist Church Kazanlak Team