Историята, върху която ще разсъждаваме днеска, е един момент, в който Божия народ е изправен на кръстопът. Те трябва да вземат решение. И това не е нещо чудно. Ние постоянно взимаме решение. Но тук говорим за едно съдбоносно решение. Решение за вечността. Решение за правилна връзка с Бога. Текстът ще може да го следите на екрана. Нека да внимаваме върху Божието Слово. [00:00:00] Making vertical captioned clip



Ако се боите от Господа и му служите, ако слушате гласа му и не възставате против Господното повеление, ако следвате Господа вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, ще бъде добре. Но ако не слушате Господния глас, ако възставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви. [00:02:56] Making vertical captioned clip



А Самуил отговори на народа, не бойте се, вие наистина сторихте цялото това зло, но не се отклонявайте от това да следвате Господа, а служете на Господа от все сърце. Не се отклонявайте, защото тогава ще идите след ничтожни богове, които не могат да ползват или да избавят, понеже са суетни. [00:04:06] Making vertical captioned clip



А Господ няма да изостави народа си заради великото си име, понеже Господ благоволи да ви направи свой народ. А колкото до мене, да не даде Бог да съгреша пред Господа, като престана да се моля за вас, но ще ви уча на добия и правия път. Само имайте страх от Господа и му служете искрено от все сърце, защото помислете колко велики дела извърши Той за вас. [00:04:28] Making vertical captioned clip



Самуил казва, нека да оставим емоциите на страна, нека да оставим чувствата на страна, нека да използваме разума, който Господ ви е дал. Нека да седнем в Божието присъствие, вие, които отхвърляте Господа, искате човек да владее над вас и нека да разсъждаваме защо отхвърляте Господа. Защо искате Той да не бъде до вас? Нека да разсъждаваме за Неговата добрина, за Неговата грижа. [00:19:26] Making vertical captioned clip



Самуил казва, народът си изкарва къла и чуете какво казва на Самуил, помоли се за слугите си на Господа, Твоя Бог, за да не измрем, тъй като върху всичките си грехове прибавихме и това зло да искаме за себе си цар. В това изказване има едно добро нещо и едно лошо нещо. Днеска се фокусираме върху доброто, сегащия пърш се фокусираме върху лошото. [00:40:18] Making vertical captioned clip



Има едно осъзнаване, че понеже си толкова грешен, понеже си толкова окаян, ти имаш нужда от помощник, ама някой да не е отцапан като тебе, да не е в грех като тебе, някой който е извън системата, защото системата е много упоручена. Помните ли Йов? Блажения Йов. В един от моментите на своята си мъка, не знаеки защо страда, чуйте какво казва той. [00:41:19] Making vertical captioned clip



Единственият посредник между Бог и човек. Искам да ви покажа няколко стиха в Божието Слово, какво казва за това. Исаия 53 глава. Това е Стария Завет. Пророчеството, 53 глава за Спасителя, за Исус. Чуйте каква ще бъде функцията му. Ще му определя дяло между великите и той ще раздели плячка с силните. Ще изложи душата си на смърт и към престъпници беше пречесен. [00:44:15] Making vertical captioned clip



Първо Тимотей, апостол Павел, казва Защото има само един Бог и само един худатай между Бога и човека. Човекът Христос. Исус, и последното от евреи, казва Затова е може, за Исус говори Съвършенно да спасява. Вижте как спасява Исус. Съвършенно. Не да спасява 99 % и ти да трябва да се доизработиш спасението да стане 100%. Съвършено. [00:46:01] Making vertical captioned clip



Това, което разбираме до тук, мили брати истри, и тук ще свършим все това. Следващия път, следващия следващия ще продължим е, че за да стигнеш до вечността, има няколко стадия, които ги намираме в този текст на Стария Завет. Първото е, Бог ти изявява състоянието на сърцето ти. Че ти си направил грешен избор. Че ти си бунтар против Бога. [00:47:21] Making vertical captioned clip



Когато Господ ти покаже твоята окаяност, Той ти дава избор. Спасение или да продължиш по твоя си път. И когато ти каже как идва спасението и как идва проклятието в живота, показва силата ти. Изявява ти Христос. И тога идва момента на ужаса. В който ти осъзнаваш Божията святост, Божието величие. И осъзнаваш твоята тиня, в която живееш. [00:48:01] Making vertical captioned clip



Ти си доверяваш на един, който се е показал велик, чуден и прекрасен. В теб идва радост. Защо? Мещото не зависи от теб отново. Зависи от Той, който ти е възлюбил. И накрая ти намираш мир в душата си. И може, както казва еврей, да си починеш от делата си, защото всичко, което си извършва за спасението, Христос го извършил. [00:49:33] Making vertical captioned clip

Историята, върху която ще разсъждаваме днеска, е един момент, в който Божия народ е изправен на кръстопът. Те трябва да вземат решение. И това не е нещо чудно. Ние постоянно взимаме решение. Но тук говорим за едно съдбоносно решение. Решение за вечността. Решение за правилна връзка с Бога. Текстът ще може да го следите на екрана. Нека да внимаваме върху Божието Слово.

Тогава Самуил каза на целият Израил: "Ето, послушах ви за всичко, което ми казахте, и поставих цар над вас. И сега ето царят ви предвожда. Аз съм стар, белокос. Синовете ми с вас и животът ми от младостта ми до днес е познат на всички вас. Свидетел ви е Господ, свидетел е и неговия помазаник, че не намерихте нищо в ръката ми." И те отговориха: "Свидетел е."

Тогава Самуил каза на народа: "Господ е, който постави Моисей и Арон и изведе бащите ви от египетската земя. И така, сега застанете, за да разсъждавам с вас пред Господа за всички справедливи дела, които Господ извърши спрямо вас и бащите ви. Когато Яков дойде в Египет и бащите ви извикаха към Господа, Господ прати Моисей и Арон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място. Те обаче забравиха Господа, своя Бог. Затова той ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник на филистимците и на Моавския цар, който воюваха против тях. Тогава те извикаха към Господа: "Съгрешихме, понеже изоставихме Господа и служихме на Ваалимите и Астартите. Избави ни сега от неприятелите ни и ще ти служим."

И Господ изпрати Яроваал, Водан, Евтай и Самуил и ви избави от ръката на неприятелите ви от всякъде и вие живяхте в безопасност. Но когато видяхте, че нас... царят на амонците дойде против вас, ми казахте: "Не, нека цар да царува над нас," когато Господ, вашия Бог, ви беше цар. И така, сега, ето царя, когато искахте и когато избрахте. И ето, Господ постави цар над вас.

Ако се боите от Господа и му служите, ако слушате гласа му и не възставате против Господното повеление, ако следвате Господа, вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, ще бъде добре. Но ако не слушате Господния глас, ако възставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви.

И така, сега застанете и вижте това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви. Не е ли днес жътва на пшеницата? Ще призова Господа и той ще прати грамотевици и дъжд, за да разберете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред Господа. Тогава Самуил призова Господа и той прати мълния и дъжд през същия ден и целият народ се оплаши твърде много от Господ и от Самуил.

И целият народ каза на Самуил: "Помоли се за слугите си на Господа, Твоя Бог, за да не измрем, тъй като върху всичките си грехове прибавихме и това зло, да искаме за себе си цар." А Самуил отговори на народа: "Не бойте се, вие наистина сторихте цялото това зло, но не се отклонявайте от това да следвате Господа, а служете на Господа от все сърце. Не се отклонявайте, защото тогава ще идете след ничтожни богове, които не могат да ползват или да избавят, понеже са суетни.

А Господ няма да изостави народа си заради великото си име, понеже Господ благоволи да ви направи свой народ. А колкото до мене, да не даде Бог да съгреша пред Господа, като престана да се моля за вас, но ще ви уча на добрия и правия път. Само имайте страх от Господа и му служете искрено от все сърце, защото помислете колко велики дела извърши Той за вас. Но ако вършите зло, тогава и вие, и царят ви ще загинете.

Добър е, благословено Божието Слово. Може да седнете, мили братя и сестри. Най-интересна история миналия път, ние... Най-интересна история миналия път. Добре. Разгледахме момента, в който Саул, първия цар на Израел, Израел вече става монархия. До тогава е била теокрация, Бог е бил техният цар. Бог е давал временно съдии, които да съдят народа, но те са имали жива връзка с Бог и са съдили според както Бог им дава.

Обаче идва момент, и тук го уловихте, предполагам в текста, когато три пъти се споменава, че вие съгрешихте, понеже си поискахте цар, въпреки че имате Бог. И народът в един момент казва: "Моли се за нас, защото наистина съгрешихме, когато имаме Бог, ние си поискахме цар." И това е момента, в който Саул е този първи цар, и е момента, в който Саул предната глава беше коронясан, и сега Божия човек Самуил отправяше тези последни наставления към Божия народ.

И обърнете внимание, не само са наставления, ами като един момент за вземане на решение. Не можеш вече да продължаваш както си искаш. Достатъчно си живял по този начин. Избери от тук нататъка, на Господа ли ще служиш, ти и целият ти дом, и цялата ти държава, или ще седиш, тук думите използва лимите и астартите. Той казва: "Това са божества, които не съществуват, те са суетни. Ти се кичиш с него, ама той няма никаква сила в живота ти."

Който е избор. И това са избори, през които ние постоянно сме изправени, но днеска ще си говорим за най-важния избор. Къде ще прекараш вечността? И това е много важно да го осъзнаем, защото накрая Библията казва, Исус казва, нашия Спасител: "Ако спечелиш целият свят, а загубиш душата си, най-лошият човек си." Апостол Павел казва в своето послание към Коринтяните: "Ако само за този свят се надяваме на Христос, ние сме за най-голямо лошо."

Нашата надежда е за вечността в Божието присъствие. Ново небе, нова земя, където няма грях, където няма болка, където няма трудност. Това е време на блаженство. Господ е казал, че ще направи всичко ново. И нас, които сме Божи деца, Божи синове и дъщери, Божи народ, ще наследим това място, защото сме в Христос. Това ни казва Божието Слово. Който е в Христос, той е ново създание. Старото премина, всичко стана ново.

Нека да задълбаем на текста. Самуил извиква целият народ и казва: "Ето, послушах ви за всичко, което ми казахте." Послушването е: "Искаме цар, не искаме вече ти, ти си вече стар, синовете ти не са добри синове." И наистина се оказва, че синовете на Самуил не са добри синове. Там видяхме една прилика с предишния главен свещеник Или, спомняте ли си? И той имаше синове, които не бяха читави.

Дори до такава степен живееха живота си като свещенници, че хората се отвръщаваха от Господа и не искаха да ходят в храма, да се покланят на Бог. Бог унищожи и Или, и двамата му сина, и всичко. И за период от около 30 години прекрати богослуженията в Израил. Защото беше огромен ужас към Бог и Неговия народ. Те казва: "Служиха на Бог, но не познаваха Бога." Представяте ли си? Да си в църква, да говориш на хората за Бог, да отслужваш литургия или каквото и да е, но вътре ти да нямаш връзка с Бог.

Бог не е бодала. Видяхме в историята с Сили и Неговите синове, че това се случи. Оказва се, че Самуил, много близък до Бог, като него до този момент не е имало по отношение на връзка с Бог, се оказва, че Неговите синове са проблемни. И се оказва: "Ето, послушах ви за всичко, което искахте, поставих ви цар над вас и сега ето царят ви предвожда. Аз съм стар и белокос."

Един вид, нов лидер, аз си отивам. Аз съм старият. Обърнете внимание на следващата фраза: "Синовете ми са с вас." Това е много интересна фраза. Ако си спомняте, преди две глави, те казаха: "Не искаме синовете да ни ръководят по наследство, защото те не са добри мъже, не са добри хора, не са Божии хора." Тази фраза, която Самуил казва: "Синовете ми са с вас," означава буквално: "Аз ги уволних."

Аз, като съдия на Израел, заповядах на моите синове да отстъпят от функцията, която са имали. Което е невероятно нещо. Отново нека го сравним с Илии. Спомнете ли се, Господ изпрати Божи човек при Илии и поне на два пъти му беше казано, че синовете му, вместо да прославят Бога, те унижават Бога. И Господ ще ги накаже. Или каза: "Е, ми, Той е Бог, да прави, каквото иска." Не отиде да говори с синовете си. Не отиде да прекъсне техния греховен начин на богослужение.

Тук виждаме обаче Самуил, че той не повтаря грешката на Или. Той прекъсва, той казва: "Синовете ми не са с мен, те са с вас," т.е. те нямат вече власт, те нямат вече авторитет, те нямат вече това нещо, което означава, че Самуил е възлюбил Господа повече от синовете си. Предполагам, сте виждали случай, където шурубаджанащина, така обичаме да я казваме в България, човек, що ти е роднина, издигаш го на пост и какви ли не неща, обаче при Божиите неща не може, не може да го има това нещо.

Сам наш Господ Исус Христос казва следното: "Който обича баща си или майка си повече от мене, не е достоен за мен." "Който обича син или дъщеря повече от мене, не е достоен за мен." И това е много важно предупреждение, което нашия мил Господ и Спасител отправя ли, брати и сестри? Той трябва да е номер едно в живота ти. Когато той е номер едно в живота ти, взаимоотношенията с майката ти и бащата ти ще бъдат превъзходни. Взаимоотношенията с децата ти ще бъдат превъзходни.

Но когато ти сложиш Бог на второ място след съпругата, след децата, откъде ще дойде благословението? От този, който ти си го сложил на трето място, на четвърто място, на второ място в живота ти. Исус е категоричен: "Не може да има някой над мене." А ако искаш аз да благословя целият ти живот, да благословя целият ти дом, да благословя и държавата ти, родината ти, аз трябва да бъда номер едно.

И това го виждаме в живота на Самуил. "Моите синове вече не са с мен. Да, корумпирани са, проблеми имат и всички тия работи, но аз взех нещата в своя ръце," т.е. реших проблема, защото Бог е по-важен за мене. От това да опазя децата си, които вършат беззакони и целият народ да се поквари, отново както беше при предишния свещеник. И казва следното: "И животът ми от младостта ми до днес е познат на всички вас."

Между другото, колко човека мога да кажа това в Стария Завет? Моисей, еврей, те го познаха, когато беше на 40 години. Спомняте ли си кога отиде в Божия храм? Но той не може още да ходи. Ади три годишен да е бил. Та буквално еврейският народ, като е отивал да се поклони в храма, те го знаят от пеленаче. Те го знаят от малко дете. И тук той казва: "Вие ме познавате от най-малкото до най-голямата част в моя живот."

И казва: "Всичко е познато, вие ме познавате от всякъде. От младостта ми ме познавате." Тоест, минали сте през тинейджерските години, пубертета, всички тия страсти, неща, които ме владеят. Знаете какви неща говоря. Вие ме познавате. Между другото, апостол Павел казва подобно нещо. Казва: "Ние се отрекохме, второ коринтини, от тайни и срамни дела. И не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието Слово."

Обръщайте внимание. Трябва да има една промяна на сърцето. Не може само правила, които да изпълняваш, защото правилото не те променя. Променя те този, който е дал правилото. Този е единствения, който е сърцевидец, който може да дава благословения и сила на всеки един от нас. Самуил им казва: "Видяхте ме като млад, видяхте ме като тинейджер, видяхте ме като съпруг, имам двама сина, значи имам съпруга. Видяхте ме като съпруг какъв бях, видяхте ме какъв бях и като старец."

Казва: "Сега вече съм с бели коси." И този стих е много интересен, как започва стих трети: "Ето ме, нищо не крия. Ето ме, заставам пред вас такъв какъвто съм и го описва." Свидетелствайте против мене, пред Господа и пред Помазаника. Тук думата "пред Помазаника" става въпрос за царя, за Саул. Той им казва: "Нека да извикаме двама свидетели. Единият свидетел е Бог, вторият свидетел е царят, третият свидетел ще сте вие, хората."

И сега искам да ви попитам: "На кого съм взел вода? Кого съм взел вола? На кой съм взел осела? Кого съм унеправдал? Кого съм притеснил? От ръката на кого съм взел подкуп, за да се затворя очите и да отсъдя според както е угодно на мене?" И веднага ще ви го върна. Т.е. той казва: "Аз във взаимоотношенията си с вас съм бил изряден. Ето ме. От малък ме знаете."

Представете ли си, мили приятели, брати и сестри, всеки един от нас да може да каже това нещо за живота си: "Ето ме. От малък ме знаеш. От малък съм внимавал да вървя в Божия път." И на възраст, когато наследството ти, двамата ти сина, деца вика, тие, които ще продължат рода ти, вместо ти да направиш една хубава династия, семейно такова свещенство, съдийство и царство, вместо това ти избираш дори в това време, наказвайки синовете си да останеш верен на Господа. Невероятно нещо.

И самият ми го казва: "Ето ме. От вас не съм крал. Синовете ми да бяха калпави. Махнах ги. Бог е номер едно в моя живот." Хората потвърдиха: "Не си ни онеправдал. Нито си ни притеснил. Нито си взел нещо от ръката на някого." Той им каза: "Свидетел ви е Господ. Свидетел ви е неговия помазаник." Библията казва: "Двама или трима свидетели." Си потвърждава дали на присъда. Имаме хората, първия свидетел: "Господ, Господ първия свидетел. Царят, втория свидетел. Хората, третия свидетел." Че не намериха нищо в ръката. Нищо да ги онеправдал. Нищо да е откраднал. И народът казва: "Свидетел е. Така е. Прав си, взаимоотношенията ни с тебе са правилни."

От младостта си си се отказал от скритите и тайни и срамни неща. Всички го виждаме. Когато си не говорил Божието Слово, не си го изопъчавал. Било е такова, каквото е дошло от Господа. Не си го преправил, не си добавил, не си отмахвал, не си изопачавал към Него. Свидетели сме, че наистина си бил такъв.

Виждаме, че от първи до пети стих Самуил казва: "Нека сега погледнем моят живот. Аз към вас не съм съгрешил." Във следващите стихове той казва: "Нека да погледнем взаимоотношенията ви с още една личност, с Господ." Тогава Самуил казва на народа: "Господ е, който постави Моисей и Арон и бащите ви и ви изведе от египетската земя." Т.е. Самуил казва: "До сега, аз зло не съм ви сторил. Второто, и Бог зло не ви е сторил."

Между другото, Бог ви е спасил от робство. Спомняте си контекста какъв е. Хората казват: "Не искаме ти да си наш цар, не искаме синовете ти, искаме да имаме цар като другите народи." Самуил се притесни, отиде да се помоли на Бог. Бог му казва: "Те ни отхвърлят тебе, те отхвърлят мене." Т.е. тук виждаме как Самуил малко ги подбутва и им казва: "Как смееш да отхвърляш този, който те спаси от робство?" Т.е. се е доказал верен в своя живот и връзката с тебе.

Вижте стих 7 какво казва: "И така, сега застанете," много силна дума, "да разсъждаваме за вас пред Господа за всички справедливи дела, които Господ извърши спрямо вас и бащите ви." Самуил казва: "Нека да оставим емоциите настрана, нека да оставим чувствата настрана, нека да използваме разума, който Господ ви е дал. Нека да седнем в Божието присъствие, вие, които отхвърляте Господа, искате човек да владее над вас и нека да разсъждаваме защо отхвърляте Господа. Защо искате Той да не бъде до вас? Нека да разсъждаваме за Неговата добрина, за Неговата грижа."

И вижте, Той започва от самото начало. "Когато Яков дойде в Египет и бащите ви извикаха към Господа, Господ прати Моисей и Арон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място." Буквално в Египет, по тропството, Израел стана народ. Спомняйте си, 70 човека отидаха по времето на Йосиф и излязоха поне милиони половина, 2 милиона 400 години по-късно.

Продължава. "Те обаче забравиха Господа, своя Бог, затова Той ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, на филистимците, на муавския цар, който воюваха против тях. Тогава те извикаха към Господа: "Съгрешихме, понеже изоставихме Господа и служихме на Ваалимите и Астартите," това са техните божества. "Избави ни сега от неприятелите ни и ще ти служим."

И Господ изпрати Еровал, Водан, Евтай, Самуил, това са съдиите, които спомняте, Самуил е, той казва себе си като един от тях. "Избави ви от ръката на неприятелите ви от всякъде и вие живяхте в безопасност." Буквално в тези стихове той казва: "От зародиша ви като нация, Яков, когато отидохте в Египет, Господ беше с вас. Сега вече сте устарели, ама Господ продължава да е с вас. Господ няма да ви остави. Той се е доказал в древни времена, той се е доказал и сега."

Един вид: "Какъв ви е проблема с Бог? Защо искате да сте като другите народи? Защо искате?" Та Бог не го е оставил. По времето, когато Господ извежда израутяните от Египет, Египет е била най-великата империя за времето си. Две хиляди години е управлявала. Римската е управлявала хиляда години. Нищо не е могло да се упре на нея. И Господ за 6 месеца с 10 напасти срина цялата империя. И армия, и всичко така, че исторически знаем, 200 години след времето на изхода няма исторически данни за Египет да има военни победи. Тя просто е била икономически, военно и всякакъв възможен начин срината.

Така, един вид Самуил казва на хората: "Вие се грешихте. Бог се е показал невероятен към вас. Защо го отхвърлихте?" Ще казваш, че иска да им каже: "Признай греха си. Покай се. Промени начина си на живота." Това всъщност е покаянието. Промяна на начина на мислене. Повече това нещо да не го правиш. Причи казва: "Който крие престъплението си, няма да успее." Това е обещание от Бог, между другото.

А който го изповядва и оставя, не само да изповядваш, да не го правиш повече. Намери какво намира. Милост. А много важно, връзката ни с Бог е основана единствено и само на милост. Никакви заслуги не можем да имаме наши. Абсолютно никакви. Ние изповядваме, оставяме и Той благоволява да ни прости. Това е много важно. Това е живот на спокойствие.

А когато тръгнеш да разчиташ на себе си, ти никога не си достоен и достатъчен за връзката с Бог. Постоянно има едно чувство, че не си направил нещата, както трябва да бъдат направени. Не дай си Боже да го пропуснеш това, което трябва да го правиш. Почва притеснение. Връзката ни с Бог, според Божието Слово, е основана на милост.

Сега ще разгледам и още повече стихове в тази насока. Преди да продължат напред да живеят вече като царство с цар, Самуил, вдъхновен от Бог, им казва: "Вие трябва да осъзнаете какво направихте с това нещо. Трябва да дойде покаяние, трябва да дойде промяна в вашия начин на мислене." И казва: "Ето кога ви дойде проблема. Когато видяхте, че нас, царя на амонците, дойде против вас, вие ми казахте: "Не, нека цар да царува над нас," когато Господ, вашия Бог, ви беше цар."

Представете ли си, да имате Бог на ваша страна, Неговия син да е умрял за вас и Бог да ви е уверил, че никога няма да те оставя, никога няма да те забравя и ти да тръгнеш да търсиш помощ от друг човек, от друга личност, от някой добряк, такъв, който доказва се, че е готин човек. Малко безумно. Същата ситуация е тук.

Самуил казва: "Бог го смачка най-великата империя. През цялото това време Господ не го изостави. Дойде цар на амонците, изкарах ти си я къл и казахме: "Отиваме да искаме помощ от човек." Кочете, вярвайте, Божието слово има стихове в тая част. Казва: "Страхът от човека слага примка, който оповава на Господа. Не на друг човек. Ще бъде поставен на високо."

Не знам дали осъзнаваме тук какво богатство имаме, Божието слово, как ни се излива с кофички относно мъдрост. Защото в света, в който живеем, страхът от човек много често може да дойде. Но Бог ти е обещал, че това ще бъде една примка. Примка и няма да може да избегне. Примката какво е? Примката е нещо, което е скрито. Ти не го виждаш.

Откъде израутяните ще знаят, че този цар, който се избират, се оказа, че е един от най-калпавите царе, които са имали до този момент? Примка. Защо е примка? Защото не разчиташ на Господа. Когато не оповаваш на Господа, всяко нещо те хваща. Всяко нещо те хваща и нямаш абсолютно никаква сила в живота.

Спомняте ли се Саул? Самуил каза: "Ето ме, видяхте ми живота, сега свидетелствайте. Пред Бог, пред царя и пред вас унеправдавали съм ви." Хората казаха: "Разбира се, не." Сега, когато я използвам същата фраза: "Сега, ето го царя. Когато искахте и когато избрахте. И ето, Господ постави цар над вас."

Тоест, ето, виждаш ли твоите действия до къде те водят? Той, който те избавил през всички тия години, изведнъж ти го отхвърляш. Осъзнаваш ли каква глупост си направил? Един вид им казва: "Каквато по пара си си надробил, такава ще сърбаш. Каквото легло си си постлал, на такова ще лежиш." Искаш на хора да разчиташ? Добре.

Това е много уникално относно Божието дълготърпение. Аз скобях, бум-бум, ваша марка, как ни бе срам, вижте колко е велик Бог, вижте колко е чуден Бог, вижте колко това. Бог казва: "Остави ги, що ми искат да разчитат на човек, нека да разчитат, да видят какъв ужас ще дойде върху тях." И следващите глави, като ги прочетем, ще видите наистина какъв ужас и какви лоши неща стават в живота.

Обаче, въпреки че се казват тия тежки думи, Господ ще каже, че жали народа си. Чуйте как продължава следващия стих. Бог дава изходен път. Дори и че сте си послали леглото, че сте си направили тая супа и сега трябва да сърбате, има шанс. "Ако се боите от Господа и му служите, ако слушате гласа му и не възставате против Господното повеление, ако следвате Господа, вашия Бог, както вие, така и царя, който царува над вас, ще бъде добре."

Обърнахте ли внимание? Не каза: "Ако се боите от царя и следвате царя." Много интересно. И ти, и царя трябва да следвате Бог, което означава, че ако аз имам страх от Бога, аз няма да имам никакъв проблем да се подчинявам на властите. Защото словото казва: "Всяка власт е от Господа."

Така Бог тук поставя нещата в правилния ред. "И бой се от мене. Почитай ме, оповавай на мене. Нито ти ще имаш проблем, нито царя ще има проблем, нито като ръководител ще бъде като един звяр, който се мъчи да възмачка, нито ти ще бъдеш един смотан гражданин на това царство, било по това време."

Така отново думите на Исус: "Ако някой възлюби майка, баща, син, дъщеря, цар-управител повече от мене, не е достоен за царството." Затова словото ни казва: "Първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави." Не бъдете като езичниците, които само търсят ядене и пиене и как тия неща. Бог и на птичките дават това благословение. Ти търси Него. Той ще ли стъмди абсолютно всяка нужда в живота ти.

Един вид тук не се казва, че да, ви извършихте грях, изоставихте Господа, обаче Богът, на който ви е служите, е специален Бог. Той е като един баща, който стои, гледа и чака си на му да се върне. И когато го види, че е на път да се връща, той оставя всичко, тръгва и тича, и го прегръща, и го целува. И казва: "Дайте оголеното теле, сложете му пръстен на ръката, защото той има достоинство, сложете му обувки на краката, защото той е мой син, беше загубен и се намери, беше мъртъв и оживя."

Виждаме историята за блудния син в Новия Завет, обаче тук виждаме абсолютно също. Бог казва: "Аз ще ви чакам, обърнете се към мене. Ще ви бъда верен в моята си вярност към вас." Самуил казва: "Дори да си объркал леглото и си го направил по лош начин, дори манджата да си я направил, Господ ще ти помогне да не я сърбаш." Как? "Като се боиш, като му служиш, като му слушаш и като го следваш."

Страхотни глаголи. Ви може ли да кажете за себе си, че слушате Господа, следвате Господа, служите на Господа, защото ако кажете, Бог обещава благословение в този начин на живот. Това е Божието Слово, брати и сестри. Всички клонове на християнство са гласни, че тия 66 книги са боговдъхновени. Това не са човешки измишлоти. Господ е дал невероятното си благословение и обещание върху всеки един от нас.

Обаче се започва с покаяние. Вижте втората част на изказването. "Обаче ако не слушаш Господния глас, ако си кажеш: "Аз си правя каквото си искам," ако възставаш против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против вас, както беше и против бащите ви." В Новия Завет има един много интересен стих, че непослушанието на бащите служи за тебе и за мен и за новозаветните християни като пример.

Т.е. Бог казва: "Ако не ме слушаш, ще направя пример от тебе какво става, когато човек не ме слуша." Много интересни фрази. Нека да погледнем текста. Апостол 1, 1 Коринтян и 10 глава казва: "Не бъдете идолопоклонци, както някой от тях, според писаното, народът седна да яде, да пие и стана да играе. Нито да блудстваме, както блудстваха някой от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. Нито да изпитваме Господа, както някой от тях го изпитаха и погинаха от змиите. Нито роптайте, както възроптяха някой от тях и бяха поразени от погубителя."

И апостол Павел завършва така: "А всичко това им се случи за пример. И се написа за мене, за тебе, за тях, за поука, върху които идват последните времена." Ние живеем в последните времена. Дали го осъзнаваме или не. Не го знае. Господ може да се върне утре, може да се върне след 100 години, но със сигурност сме по-близо, отколкото получателите на послание към Коринтияните преди по-малко от 2000 години.

Тъй Бог казва: "Ако не ме слушаш, ще те направя за пример," и виждаме, че ги е направил. 2000 години по-късно четем тая история. "А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена." Та, буквално Самуил им казва: "Време е да вземеш решение за твое живот. Не може да шикалкавиш. Сутринта с Бог се добият, където си искам. Или се посвещаваш и има Божие благословения, или почваш да шикалкавиш и няма Божие благословения.

Но знай, че Богът, на който ти служиш, е като един баща, който очаква и купне ти да се върнеш, ако и дори да си го отхвърлял в своя живот." И за да се покаже, че това, което Самуил говори, не са глупости. Вижте как продължава той в текста. "И така, сега застанете и виждате това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви." И т.е. когато има чудо, особено в уния времена, хората, чието сърца още не са променени, той им се подтвърждава, че тия тежки думи са верни.

И той им казва: "Не е ли днес жътва на пшеницата?" Не знам колко разбирате от земеделие, аз не разбирам, трябваше да го прочета. Жътва за пшеницата е най-сухото време, където те са уверени, че няма да вали, за да може да се съберат жътвата. И Самуил казва: "Сега ще видите колко велик е Бог. Във времето, когато е най-голямата суша, аз ще поискам от Бог да даде дъжд и да даде гръм."

Той ще прати гръмотевици и дъжд, за да разберете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред Господа. Тогава Самуил призова Господа и той прати мълния и дъжд през същия ден и разбира се каква е реакцията на хората. Страх. "Абе, той не говори глупости. Абе, ние май, наистина сме съгрешили."

Във време на суша, във време когато трябва да се събираме нещата, изведнъж се получава и когато той помоли Господ, се случва. Не, не, не, тук Самуил им доказва и нещо друго. Бог контролира абсолютно всяка една част от... Техният живот. Това е аграрно общество. Той е зависело от земеделието. И ако са се мислили, че дъждът идва заради наляганията във въздуха, Самуил тук им казал: "Не, не, не, не, всичко, което имаш, всичко, което си е дар от Бога.

Ако Господ каже да завали, няма да имаш реколта. Ако Господ спре да вали, пак няма да имаш реколта. Ти изцяло зависиш от този, който си отхвърлял." Страхотно силно послание. Важно и за нас. Между другото, обърнете внимание на реакцията на народа. "От ваши оплаши се твърде много от Господа и от Самуил."

До сега говорихме за покаяние. Искам да ви кажа, че истинското покаяние включва в себе си елемента на страх. Когато на Педесятница апостол Петър направи тази невероятна проповед, вдъхновен от Святия Дух, помните ли как завърши с отговора на хората, които чуха тази проповед? "Ожилени в сърцата си." Те казаха: "Какво да сторя? Какво да сторим, братя?" Им се каза какво да направят.

Помните ли затворника, шефа на затвора в Филипи, където беше Павел? Когато нещата станаха неприятни, трудни, Господ разтресе затвора, откопчаха се всички кили и тия неща. Какво искаше този човек да направи? Да се самоубие. Той си изкара акъла. И Павел им каза: "Не дей." Помните ли, когато Павел беше в кораба и имаше корабокрушение, имаше много затворници в кораба, римските войници искаха да избият всички затворници, да не би някой да излезе.

Павел беше предупреден, че това е от Господа, че това нещо ще се случи и това ще послужи за част от неговата мисия. Каква бяха думите на Павел? "Не дейте, дори да претърпим корабокрушение, душа няма да бъде загубена." Когато Господ ти изяви, че ти си грешен, естественото нещо в твоя живот е да си изкараш акъла. Естественото нещо е да се оплашиш твърде много от този свят, от този велик Бог, за да имаш страхопочитание към Господа.

Той не е добрия чичко. Той не е Дядо Боже, никъде в Библията Бог не е наречен дядо, винаги е наречен баща. Защото е невероятен в любовта си, в грижата си, в наказанието си. Наказва както баща, който обича. Не те наказва, защото те мрази, да те накара да страдаш, а защото ти обича да не вършиш това нещо.

Между другото, това за оплахата и за оживяването на сърцето не е нещо, но искам да ви дам два примера от Божието Слово. Яков казва в Новия Завет: "Тъжете, редайте, плачете," към християни пише, "смеха да ви се обърне на плач, радостта в тага." Защо? "Смирявайте се пред Господа и Той ще ви въздига." А в Стария Завет има един страхотен пример в Ездра, който казва: "Боже мой, срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой, защото нашите беззакония превишиха главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата."

Когато се събираме вторник вечер в горницата за молитва, ние се молим за съживление, нагряване, молим се за благословение на абсолютно всяка една институция, която е, молим се за съживление на душите на хората, но съживлението идва чрез плач и сълзи. Тогава ти разбираш колко Бог те обича, ти си заслужавал смърт, заслужавал си наказание, твоето беззаконие те отделяло от Бога, премахвало ти от Бога, ти нищо не можеш да направиш, единствено можеш да разчиташ на Неговата милост и на Неговата благост.

Самуил казва: "Народът си изкарва къла и чуете какво казва на Самуил: "Помоли се за слугите си на Господа, Твоя Бог, за да не измрем, тъй като върху всичките си грехове прибавихме и това зло да искаме за себе си цар." В това изказване има едно добро нещо и едно лошо нещо. Днеска се фокусираме върху доброто, сегащия път се фокусираме върху лошото. Тия хора осъзнават, че имат нужда от посредник. Обърнахте ли внимание? Никой не падна на колене да се моли. Казаха: "Ти се моли вместо нас, ти бъди нашия посредник." Казаха: "Ти се моли!" Защо? Защото истинското покаяние, когато ти изявиш грехът, ти осъзнаваш, маля мила, че то в мене няма абсолютно нищо добро.

Пророкът сега го казва по прекрасен начин: "Всички станахме като човек нечист и цялата ни правда, това, което си мислим, че са добри дела, е като умърсена дреха. Всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър." Има едно осъзнаване, че понеже си толкова грешен, понеже си толкова окаян, ти имаш нужда от помощник, ама някой да не е отцапан като тебе, да не е в грях като тебе, някой, който е извън системата, защото системата е много упоручена.

Помните ли Йов? Блажения Йов. В един от моментите на своята си мъка, не знаейки защо страда, чуйте какво казва той: "Във ужас съм от всичките си скърби. Зная, че ти," говори на Бог, "няма да ми имаш за невинен." Тоест, "Аз знам, че съм виновен. Някъде съм сбъркал. Нечестив, ще се смятам. И така, защо да се трудя на празно?" Т.е. "Нищо не мога да направя, което да изчисти моята вина. Ако се умия с снежна вода, най-честото, без гемио, без химия, и очистя с сапун на ръцете си, ми ти пак ще ме хвърлиш в тинята. Така, че и самите ми дрехи ще се гносят от мене."

И обяснява защо е това проблем. "Той не е човек, както съм и аз. Как да му отговоря? Как да се съдя с него?" И вижте, най-старата хронологически книга в Библията, как завършва: "Няма посредник помежду нас, който да сложи ръката си върху двама ни." Купнежа на древния Йов, аз нямам праведност. Помните ли в началото? Бог се хвалеше с Йов, че като него няма праведен на тая земя. Колко пъти правеше жертви, колко пъти се молеше, колко пъти тия и тия работи.

Йов, изправен пред Господа, казва: "Не мога? Аз съм мръсен." И купнежа му какъв е? Посредник. Ама специален. Да е от човешки происход и да сложи ръка на мене, казва Йов, на човека. Ама да е божествен произход, защото кой може да сложи ръка на Бога? Кой може да сложи ръка на двете рамена и да здобри тия, които имат връжда помежду си? Знаете ли кой е, мили приятели? Ние се наричаме с Неговото име. Господ Исус Христос. Единственият посредник между Бог и човек.

Искам да ви покажа няколко стиха в Божието Слово, какво казва за това. Исаия 53 глава. Това е Стария Завет. Пророчеството, 53 глава за Спасителя, за Исус. Чуйте каква ще бъде функцията му: "Ще му определя дяло между великите и той ще раздели плячка с силните. Ще изложи душата си на смърт и към престъпници беше пречесен." Помните ли, кой беше на кръста до него? Двама престъпника.

"И защото взе на себе си греховете на мнозина и каква му е ролята? Ходатайства за престъпниците." Ами, ние всички сме престъпници. Грешни сме. Ролята на Исус в Стария Завет е определена като посредника, като ходатай. Чуйте в Новия Завет. Първо Иоанна: "Дечица моя, това ви пиша. За да не съгрешите. Но ако някой съгреши, имаме ходатай. Кой? Исус Христос." Само един е праведен. Само един не е бил отцапан от тая система на грех, която е. Всички други са били отцапани. Само Христос не е. И надеждата ти единствено и само в него.

Римляни 8 глава казва: "Кой е той, кой че осъжда Божия народ? Исус ли? Христос Исус ли? Ма той умря. Беше и възкресен. Който сега е от къде е? Дясната страна на Бога. И какво прави? Ходатайства за нас. Никой друг. Толкова е велика благата вест. Затова е блага. Да не се объркаш. Бог е избрал само един от цялата вселена, който може да е Спасителя. И там намираш радост и надежда.

Първо Тимотей, апостол Павел, казва: "Защото има само един Бог и само един ходатай между Бога и човека. Човекът Христос Исус." И последното от евреи казва: "Затова е може," за Исус говори: "Съвършенно да спасява." Вижте как спасява Исус. "Съвършенно." Не да спасява 99 % и ти да трябва да се доизработиш спасението да стане 100%. "Съвършено." "Съвършено." Това Библията не го подкрепя. "Съвършенно да спасяват тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее." Защо? "За да ходатайства за тях."

В Стария Завет хората осъзнаха, че толкова са грешни, че не могат. Имат нужда от посредник. Още преди тях древния Йов, за който Бог се хвалеше, че като Него няма на тоя свят, призна, че не може, че Божията святост го смачква. Единственото, което може да помогне, е ходатай. Някой, който да е толкова велик, толкова силен, че на човека да сложи ръка и на Бог да сложи ръка. И ние знаем кой е това. Богочовекът, Исус Христос. Нашия мил Господ и Спасител, Божия Син.

Това, което разбираме до тук, мили брати и сестри, и тук ще свършим всичко това. Следващия път, следващия следващия ще продължим е, че за да стигнеш до вечността, има няколко стадия, които ги намираме в този текст на Стария Завет. Първото е, Бог ти изявява състоянието на сърцето ти. Че ти си направил грешен избор. Че ти си бунтар против Бога. Бог се е разлял за тебе, Бог ти е помагал и докато го познаваш, и преди да го познаваш, и сега, като го познаваш, ти избираш да си правиш твоите работи, да бъдеш като другите.

Това е първото. Когато Господ ти покаже твоята окаяност, Той ти дава избор. Спасение или да продължиш по твоя си път. И когато ти каже как идва спасението и как идва проклятието в живота, показва силата ти. Изявява ти Христос. И тогава идва момента на ужаса. В който ти осъзнаваш Божията святост, Божието величие. И осъзнаваш твоята тиня, в която живееш.

Йов, за който Бог се хвалеше, че е праведен, каза: "И с сняг да се измия, и с сапун да се умия, и с антимикробен крем да се умия. Пред тебе съм все едно, съм излязал от тинята отново." Във ужас съм, спомните ли се думите, които той използваше? "Във ужас съм, имам нужда... от посредник." Търси помощ. И ти търсиш помощ. И аз търся помощ. И преди да повярваме всички търсихме помощ. Помощта е една. Исус Христос, Божия Син, единственият посредник, който може да вземе греховете на света върху себе си и Бог да даде неговата праведност на света и така ние да живеем по милост.

А когато живееш по милост, в теб има чувство на благодарност. В теб има, може би за първ път, надежда. Щото не зависи вече от твоите усилия. Ти се доверяваш на един, който се е показал велик, чуден и прекрасен. В теб идва радост. Защо? Защото не зависи от теб отново. Зависи от Той, който ти е възлюбил. И накрая ти намираш мир в душата си. И може, както казва евреите, да си починеш от делата си, защото всичко, което си извършил за спасението, Христос го извършил. Ти просто трябва да прибъдваш, да стоиш там в Него със своето си тяло.

И забързо искам само да ви спомена следващия път проблема кой е. В този стих виждате ли нещо проблемно? "Твоя Бог." Точно така. Той народ до сега му се доказваше, колко е велик Бог, и че Бог няма да ги остави, и че Бог ги обича, и че Бог ги такова.

Изведнъж, когато е време за молитва, "Самуиле, молиса, на Твоя Бог." Ме Той какъв е на тебе? И това е големия проблем. Всички се пишем за християни, обаче стане ли време за връзка с Бога? Попа да се

Subject: Изборът между Божието управление и човешкия цар



Dear братя и сестри - Baptist Church Kazanlak,



Каква чест беше да разгледаме какво означава да изберем Божието управление над човешкия цар.



В неделното ни послание се замислихме за важността на нашия избор между Божието управление и човешките системи. Разгледахме как нашите решения и действия отразяват нашата вяра и как можем да бъдем истински свидетели на Божията любов в света. Нека не забравяме, че нашият избор не е само личен, а има влияние върху общността и света около нас.



В предизвикателството да изберем Божието управление, ви насърчавам да се запитате какво означава това в ежедневието ви. Как можете да бъдете активни участници в Божието царство, вместо просто наблюдатели? Нека всеки ден да бъде възможност да изразим нашата вяра чрез действия, които отразяват Божията воля и любов.



Blessings,

??? ???????? - Baptist Church Kazanlak Team