Добре дошли в Божия храм. Радвам се, че всички сте дошли с една единствена цел, как всеки ден да се приготвяме за тази безкрайна вечност, която Бог е определил. Исус се молише и каза, отче, искам да бъдат с мене тие, които си ми дал. Да гледат моята слава в безкрайната вечерност. [00:00:18] Making vertical captioned clip



Това означава, че не може да го пропуснем като нещо странично дадено там на един човек. Не. Ако това, което Бог ни дава не е основно в цялата Библия, то не може да работи. Тоест, Святия Дух не може да го потвърждава. [00:01:52] Making vertical captioned clip



Мили брати истри, това означава на първо място, че всеки, който иска да ходи с Бога, той трябва да има среща с Него. Той трябва да общува с Него. Пътя към небето не е да чакаме смъртта си. Има много християни, които се заблуждават, които казват ами, като умраше отида при Бога. [00:03:03] Making vertical captioned clip



И така, мили брати и стри, първото нещо, което е часът на живия Бог. Има ли нещо подобно в Словото Божие? Има ли нещо подобно? Аз ще ви прочита. Значи... Първото нещо, което Бог създава в Неговото Слово е основни принципи. Основни принципи на живот с Него. [00:05:03] Making vertical captioned clip



И това, което ние четем, след като Исус възкръсна и даде заповеди на апостолите и денът на Пидесятница мина и църквата започна един нов живот с благословенията и с силата на Святия Дух, ние четем в третата глава на Дианията на апостолите. [00:06:05] Making vertical captioned clip



И затова Бог ми казва часът на живия Бог. Тоест, човече, аз не искам ти само да си мислиш, че се молиш. Аз искам да имаш време, в което аз да съм жив до тебе. Не просто ти да се молиш и да кажеш, ами аз днеска се помолих. [00:08:58] Making vertical captioned clip



Ти не можеш, колкото и да се мъчиш, ако имаш един приятел, да стоиш само 10 -15 минути с него. Не можеш. Защо? Защото има ти много неща да си кажете. Опитай се, при някой искен приятел да кажеш, вижко, имам само 10 минути за тебе. [00:09:26] Making vertical captioned clip



И така, апостолите имаха час, в който прекарваха въобщение с Бог Отец. С Исуса Христа и с Святия Дух. Молитвата за тях беше едно най -голямо блаженство. Най -голямо блаженство. И вижте, когато Бог отваря ума на някой, Той го отваря за всичките основни неща, без които не може. [00:10:03] Making vertical captioned clip



Писмото на Отца. Вижте, къде, мили брати и сестри, променя Бог нашето мисление. Ако искаме да имаме общение с Него. Повечето от вас се стараят да прочитат три глави на ден. Обаче ние си казваме Прочетох от Библията три глави на ден. [00:17:34] Making vertical captioned clip



Писмото ти дава живот и променя всичко в теб. И той казва, ако ти не читеш всяка дума от Библията, като мое лично писмо до тебе, аз не мога да бъда жив. Аз не мога да бъда жив, ако ти не читеш като лично писмо до тебе. [00:19:43] Making vertical captioned clip



И за това процеса на покаянието трябва да бъде ръководен от святия дух, за да ни въведе в светлината на Божията святост, пред когато заставаме, когато си искаме прошка. Зато Исус каза на Никодим. В третата глава на Илана. [00:27:07] Making vertical captioned clip



Това е именно часът на живия Бог, в който ти се възхищаваш на реалното общение с Него, чрез Негото Слово, в което Той те разкрива Любовта си и мислите си, и плановите си, и така нататък, и така нататък. [00:46:01] Making vertical captioned clip

Добре дошли в Божия храм. Радвам се, че всички сте дошли с една единствена цел, как всеки ден да се приготвяме за тази безкрайна вечност, която Бог е определил.

Исус се молеше и каза: "Отче, искам да бъдат с мене тие, които си ми дал. Да гледат моята слава в безкрайната вечност."

Затова ние не си играем на църква. Не идваме просто така по навик. Това е много добър навик. Обаче този навик трябва да бъде старателно и дълбоко вкоренен в нас с една цел: да се срещнем с Исуса. Да видим какво ново Той ще ни каже, за да ни подбуди да живеем в една по-голяма сериозност относно нашето ходене с Него.

Искам да започна с едно откровение, което Бог ми даде, което е основно за живота на всеки християнин. Казвам основно. Това означава, че не може да го пропуснем като нещо странично, дадено там на един човек. Не. Ако това, което Бог ни дава, не е основно в цялата Библия, то не може да работи. Тоест, Святия Дух не може да го потвърдява.

И така, от това, което Бог ми каза, бяха думите: "Часът на живия Бог." Отново повтарям. Старайте се да запомните какво Бог казва. Ако вие не вникнете в това, което Бог казва, всичко останало вече ще избледнее.

Часът на живия Бог. Разбира се, аз не бях чел нищо по този въпрос, нито пък можех в първия момент да разбера, но аз продължих да се моля. Какво означава часът на живия Бог?

Мили брати и сестри, това означава на първо място, че всеки, който иска да ходи с Бога, той трябва да има среща с Него. Той трябва да общува с Него. Пътят към небето не е да чакаме смъртта си. Има много християни, които се заблуждават, които казват: "Ами, като умра, ще отида при Бога." Няма такова нещо писано. Не, че не е истина. Това е истина. Обаче, за да стигнем до реалността да влезем, със сигурността, че ще влезем, ние трябва да живеем с Него. А не просто да вярваме в Него.

Много пъти съм повтарял и ще продължавам да повтарям. Не се лъжете с думичката "Вярвам". Думичката "Вярвам" е първата крачка, а след това Йоан казва какво става след вярата. Йоан в първата си глава, на първото си послание, изрично подчертава, че нашето общение е с Отца и с Неговият Син, Исус Христос. Тоест, вярата ни довежда до Христа, получаваме прощение на греховете си, получаваме новорождение и след това Исус влиза в нас да живее и ние живеем с Него и общуваме с Него. Ние повече не вярваме в Него. Ние живеем с Него. Ние не се мъчим да вярваме. Някои хора се молят: "Господи, дай ми голяма вяра." Няма такова нещо. Не можеш да кажеш на жена си: "Повече вярвай в мене." Не можеш. Вие сте едно.

И така, мили брати и сестри, първото нещо, което е часът на живия Бог. Има ли нещо подобно в Словото Божие? Има ли нещо подобно? Аз ще ви прочета. Значи... Първото нещо, което Бог създава в Неговото Слово, е основни принципи. Основни принципи на живот с Него. И основните принципи, които Той създаде за еврейския народ, бяха жертвите. Жертвите на поклонение и за грях. Различни бяха жертвите. Бяха описани точно, конкретно от Бога за всеки грях и за всичко, което трябва да правят.

Обаче, освен това, имаше и определени дни, часове, в които те да се покланят на Бога. И това, което ние четем, след като Исус възкръсна и даде заповеди на апостолите, и денят на Педесетница мина, и църквата започна един нов живот с благословенията и с силата на Святия Дух, ние четем в третата глава на Деянията на апостолите.

Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма, в деветия час, запитаха, часа на молитвата. Това нещо се повтаря навсякъде в Деянията на апостолите. Апостолите правеха това, което Бог беше им казал за срещата си с Него. Те имаха определен час, наречен час на молитвата, която никой не искаше да отсъства.

В другите писания, ако някой се спомня, особено в Пророк Данаил, ние четем думите "в часа на вечерната жертва." Това е същия час, този, деветия час. Защо в деветия час избраха апостолите, мили брати и сестри? Защо Бог записва всичко? Записва дена, записва часа, записва всичко, което е казано и защо е казано.

Знаете ли какво стана в деветия час? Защо те започнаха тази сериозна молитва всеки ден, един час, започвайки деветия час? Защото точно в деветия час Исус извика: "Свърши се!" и завесата на храма се раздра. Тоест, Бог дава свободен достъп до Своя благодатен престол. Вече няма ограничения, няма жертви само. Те отминаха, Исус стана съвършенната жертва и който дойде при Него, получава свободен достъп до Божието величие и до Божиите благословения.

И апостолите се събираха в часа на молитвата, деветия час. И затова Бог ми казва: "Часът на живия Бог." Тоест, човече, аз не искам ти само да си мислиш, че се молиш. Аз искам да имаш време, в което аз да съм жив до тебе. Не просто ти да се молиш и да кажеш: "Ами, аз днеска се помолих." Колко в минути? Мии, 10 до 15. Това е нормалното време, в което повечето християни се молят. Защо? Защото няма какво да му кажат. Защото Той го няма.

Ти не можеш, колкото и да се мъчиш, ако имаш един приятел, да стоиш само 10-15 минути с него. Не можеш. Защо? Защото имате много неща да си кажете. Опитай се, при някой истински приятел да кажеш: "Виж, имам само 10 минути за тебе." Няма такова приятелство.

Часът на живия Бог означава: "Човече, аз искам да бъда жив, а не ти да вярваш в мене сам. Аз искам да имам общение с тебе. И ти с мене."

И така, апостолите имаха час, в който прекарваха общение с Бог Отец, с Исуса Христа и с Святия Дух. Молитвата за тях беше едно най-голямо блаженство. Най-голямо блаженство.

И вижте, когато Бог отваря ума на някой, Той го отваря за всичките основни неща, без които не може. За да ходи с Бог. Какво искам да ви кажа?

Ако ние отворим 10 глава на Деянията на апостолите, ние виждаме този чуден случай, който Бог изработи сам, не някой друг. Това е случаят с Корнилий, който беше стотник от италийския полк. Благочестив човек, боеше се от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людите и непрестанно се молеше на Бога.

Вижте, едно е да правиш добри дела, а друго е да общуваш с Бога. Можете ли да си представите този човек, който е завоевател, който е на много високо ниво, отколкото е еврейският народ? Този човек, Бог му отвори ума да види величието на еврейския Бог. Независимо, че еврейският народ беше поробен. Той виждаше величието на този Бог. Той разучи историята им. Той разучи всичко, което пишеше в закона. Той искаше да познава този Бог. И Бог го промени.

Но в рождението, което Бог направи с него, беше невероятно. Но как стана то? Тук пише само, непрестанно се молеше на Бога. Тоест, той имаше време непрекъснато да общува с Бога.

И вижте, когато апостол Петър го пита: "Защо? Защо ме извика тук във вашия дом? Какво стана, че ти реши да ме извикаш да дойда?" И тогава Корнилий му каза: "Преди четири дни, до този час постех." Не само раздавах милостини, постът какво е? Най-силният израз на смиряване пред Бога. Най-силният израз на смирение и на общение с Бога.

Когато забравяш всичко, което е... в Тебе, гладът и другите най-сериозни естествени неща. Аз постих. Тоест, кога пости човек? Когато търси Бога. Тогава пости. Когато не го търси, той не пости. А този човек, Корнилий, търсеше Бога. И затова каза: "Аз постих."

И прекарвах деветия час в молитва. Тогава чак идва ангелът. Когато той не се е помолил за 10 минути. И не се е молил за нищо земно. За нищо земно. Той е търсил лицето на Бога. Той не си е позволявал да стои пред Бога за 10 минути. Той е търсил. И те са били много стриктни. Трябвало е да се надмине единия час. Прекарвах деветия час в молитва.

Така че, мили брати и сестри, когато Бог казва, че часът на живия Бог, Той не поканва да променим мисленето си. От думата молитва в думата среща. Защото ако ние не мислим за среща с живия Бог, всичко останало е религия. Религия. И то е убийствена.

Отново повтарям. Убийствена. Защото ти си мислиш, че след 10 минути си готов за небето. Не можеш да бъдеш готов. Ако не искаш от Бога да изяви себе си. Ако не искаш да имаш общение с Него, да имаш реално докосване от Бога.

И така, мили брати и сестри, какво по-нататък иска Бог да ни каже с този час на живия Бог? В каква насока е нашето общение с Него? Аз го попитах: "Господи, какво по-точно имаш предвид?" Аз не искам аз да разсъждавам. Какво представлява часът на живия Бог? Ти ми кажи какво означава аз да имам един час с Тебе? Как ще го прекарвам, този час?

Като, както Ви казах, ние не сме способни да се молим повече от 10-15 минути, защото изреждаме всичко, което е около нас и нищо повече. Ние нямаме какво да му кажем. Защото сме много ниско в духовното си общение с Него. И затова се задоволяваме с малки. Те не са малки, за нас не са малки, но ние си мислим, че го даваме на Бога. Но това не е истина. Истината е общение с Него, както казва апостол Йоан.

И така, мили брати и сестри, нека да минем конкретно, какво Бог продължи да ми говори за същността на часа на живия Бог. Първото нещо, което Той ми каза, е Писмото на Отца. Искам достатъчно добре да разсъдим това. Писмото на Отца.

Вижте, къде, мили брати и сестри, променя Бог нашето мислене. Ако искаме да имаме общение с Него. Повечето от вас се стараят да прочитат три глави на ден. Обаче ние си казваме: "Прочетох от Библията три глави на ден." Обаче Бог казва: "Човече, Аз искам да промениш мисленето си." Вместо да казваш: "Аз прочетох от Библията," ти можеш да кажеш: "Аз прочетох от писмото на Отца, което Той ми праща всеки ден, според това, което е моето духовно състояние."

Отново повтарям. Бог иска да сменим думата "Библия" с думата "Писмото на Отца." Малко са тези от нас, които чакаха да получат писмо в почтенската кутия от някой близък човек. Може би повечето млади въобще не знаят какво значи да получат писмо в почтенската кутия. Обаче ние сме били така. Да чакаш писмо, да бързаш, да го отвориш, да четеш с треперещи ръце, особено когато е от любим човек.

Писмото ти дава живот и променя всичко в теб. И Той казва: "Ако ти не четеш всяка дума от Библията като мое лично писмо до тебе, аз не мога да бъда жив. Аз не мога да бъда жив, ако ти не четеш като лично писмо до тебе. Само тогава ти можеш да разбереш колко много те обичам. Само тогава."

В друг случай всичко, което си прочел, след малко го забравяш. И някой от вас ми казват: "Ама брат, аз чета, а веднага след това го забравям." Защо го забравяш? Защо го забравяш? Защото не си го приел като думи на твоя небесен баща, който ти праща писмо с изявата на Неговата любов. Защото цялото Слово Божие е изява на Божията любов. Не е нищо друго.

Така че Бог очаква ние от днес нататък, когато отворим страниците на Божието Слово, да казваме: "Каза ми, Отче, това е твоето писмо до мен лично. Аз чакам да ми говориш чрез Него. Аз те чакам."

Иисус затова каза: "Моите думи са дух и живот." Не могат думите Му да станат дух и живот, ако не знаем кой ни ги пише. Ако ние не разтваряме страниците на Божието Слово като писмо на Отца, ние няма да преживеем Неговата любов и Неговата близост.

И така, мили брати и сестри, писмото на Отца, тези думи, представете си каква революция Бог извърши в еврейския народ и в тяхното съзнание. Еврейският народ не смееше, когато четяха и когато пишеха думата "Бог," те ставаха на крака и само пишеха, че те ли те съгласни на думата "Ехова." Те не произнасяха. Такова беше почитанието им. Такова беше тяхното страхопочитание.

И това, за което Исус им говореше, беше непонятно за тях, когато Той им даде молитвата в 6-та глава на Матей и на други места. Думичката "Отче наш." За тях тези думи звучаха светотатство. Как може да наричаме Бога наш Отец? Как можем да го наричаме?

Обаче Исус потвърди това, като каза, че в този момент, в който аз извиках: "Свърши се," целият план на Божието спасение за цялото човечество е вече отворен. И този Бог, който Отец, Вие до този момент сте считали за съдия, който бди отгоре и наблюдава кой се греши, за да го накаже. Този Бог сега става твой баща.

И ако аз ви попитам, кога сте се обърнали към Бога с думичките "Татко Мой"? Трябва да ви кажа, че тези думички "Татко Мой" са началото на твоя живот с Христа. Какво имам предвид, мили братя и сестри? Имам предвид, че в процеса на покаянието, през който всички ние трябва да преминем, в този процес на покаянието става това чудо.

В какъв смисъл става това чудо? Чудото е там, че когато ти викаш: "Прости ми," ти си враг на Бога. Така пише Словото Божие. Че всички ние бяхме врагове на Бога. След това следва думичката: "Бог ни примири със себе си чрез кръвта пролята на кръста."

Когато ние искаме прошка за греховете си, ние не смеем да вдигнем погледа си нагоре. Ние сме престъпници. Думичката "престъпление" съществува ли в Божието Слово? Съществува. Че ние не само сме грешници, но ние сме престъпници против всичко това, което Бог е казал.

И когато ние отиваме при Него, ако в нас не работи тази светлина на Божията святост и светлината на нашата греховност, ние не можем да получим прощение. Кога се получава прощението? Нека вземем 6-та глава на пророка. В 6-та глава на пророк Исаия виждаме тайната на прошката. Той видя Божията слава и извика: "Горко ми!" Казал е той: "Аз съм блудник, аз съм нечестив, аз правя това, това, това."

Това бяха явни грехове, които той не беше правил. Въпросът е, ти извика ли си с цялото си сърце: "Горко ми, защото погинах?" В процеса на покаянието ти трябва да стигнеш до това "горко ми." Това е Божията святост. Не просто така: "Господи, прости ми, аз чак толкова не съм грешен."

"Горко ми!" И знаете ли кой грях изтъкна, който няма нито един от вас, който е тук и който слуша, да не го е извършал? Защото съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни. Някой да може да каже: "Аз не съм съгрешил с устата си."

Виждате ли, когато ние отиваме при Бога за покаяние, ние не изповядваме големите си грехове само. Защото те са явни. Ние може да ги скрием. Обаче, в светлината на Божията святост ние виждаме това, което до сега не сме виждали. Именно какво излиза от устата ни. А какво излиза от устата ни? Нашето греховно сърце. Нашата греховна природа, която си прави и си говори каквото си иска. И никога не счита, че това е грех.

И за това процесът на покаянието трябва да бъде ръководен от Святия Дух, за да ни въведе в светлината на Божията святост, пред която заставаме, когато си искаме прошка. Затова Исус каза на Никодим в третата глава на Йоан. "Ако не се роди някой от Святия Дух."

Отгоре. Тоест, не ти да се мъчиш да си изреждаш греховете. Не. Не. Затова аз моля хората, които се молят за прощение, да започнат с една молитва. Коя е тя? "Господи, дай ми да вида себе си, както Ти ме виждаш."

Никой човек не може да се покая, като се мисли колко е грешен. Не може. Това е работа на Святия Дух, който е Духът на истината и който не може да скрие нито един наш грях. Тоест, както Бог не скри от Моисея греха на Адам и Ева. Не скри греха на Каин, който уби брат си. Не скри греха на цялото човечество след тях, върху което изля потопът, за да ги унищожи. Не скри греха на Ной. Не скри греха на Авраам, на Яков. Лъжите им. Грехът на Давид. И така нататък и така нататък. Той е Духът на истината.

Ние не можем да общуваме с Бога със своите грехове, ако Святия Дух не ни доведе, чрез Словото, до пълната истина за нашата греховност. И аз искам да продължа.

Ако ти си отишъл при Бога за прошка и не си стигнал до положението да викаш: "Горко ми, погивам," тоест, само адът ме чака. Защо? Защото заплатата на греха е смърт. Откъде разбираме това?

В мига, в който Бог положи всичките грехове на всичките хора, които бяха до тогава и които сега живеят, всичките грехове на цялото човечество, когато бяха положени върху Исуса, той трябваше да умре.

Така че, ако ти имаш още някакъв грях, ти знай, че носиш... Смъртна присъда. Ако ти не си отишъл още до кръста, за да видиш, че друг умира вместо тебе, и че там е Божията святост и Божията справедливост, ако ти не си достигнал до това "горко," да видиш себе си заслужаващ вечната присъда на Бога.

Ако не си достигнал, викай към Бога ден и нощ. Викай, викай: "Горко ми, горко ми, защото не съм готов за небето. Аз нямам увереност, че греховете ми са простени. Аз имам само увереност, че вярвам, че Исус е умрял за мене."

Това е едната част. Въпросът е, дали си отишъл под кръста, за да видиш заплатата на греха и да плачеш: "Горко, горко, че ти още не си получил примирение с Бог." Че още не си казал: "Днес Бог ми прости." Тоест, не си преживявал това, което пророк Исаия преживява.

След като той изповяда греха си, дойде ангелът и с допира на въглените беше очистен от греховете си и беззаконията си. Ние сега получаваме това очистване чрез кръвта на Господа Исуса Христа. Обаче кога? Когато отиваме при Него с една единствена цел. Няма да ти оставя, докато не ми простиш греховете, и аз да разбера, че ми са простени греховете. Не просто да си вярвам. Няма такова нещо в Словото Божие.

"Вярвайте си, вярвайте си, вярвайте." На всякъде пиши и получихте оправданието си чрез прощение на греховете си. Не чрез вяра в прощение, а чрез реално прощение, което не може никой да се бъде излаган. Защо? Защото апостол Павел казва, че Той ни взе от царството на тъмнината и ни пренесе в царството на Своя възлюбен Син.

Не може, мили брати и сестри, ти да живееш сега в ада, макар че нямаш страдания, но ти си в ада, след като не си получил прощение на греховете си. И изведнъж Бог да те въведе в небето и ти да не разбереш в кой ден и в кой час. Не се лъжете! Нашата вяра е реална. Нашият Христос е реален. Божията любов е реална. Ние трябва да искаме това, което просим до край.

А кое е до край? Радостта на спасението. Увереността, че днес Господ ти прощава греховете. С невероятната радост на спасение и с невероятната любов, която изпълва сърцето ти. До сега, колкото и да си мислил, че познаваш Божията любов, тя е нищо. Защо? Ами, Бог ми помага.

Като питам мнозина християни: "Ти как си с Бога?" Ами, Бог ми помага. Това е нищо. Абсолютно нищо. Това, че ти помага, показва още веднъж, че Той те обича. Обаче ти не си го приел. Ти не си доживял момента, в който от "горко ми," след пълното покаяние, изведнъж... от този Бог, който е строг и чака да произнесе своята присъда на тебе.

Този Бог, който те чака да ти прости, ти си го приел с цялото си сърце, очистил си сърцето с реално покаяние. Тогава едва, в първия миг, запомнете това, в първия миг, в който Бог ти прощава греховете, изведнъж ти ще викнеш към Него: "Татко Мой."

Сега не му викаш "Татко Мой." Защо? Защото не си преживял първия момент. Първият момент е под кръста, когато този свят Бог, Създател на вселената, идва при тебе и ти прощава и те осиновява. Не може Бог да те осиновява и ти да не разбереш, че Той е станал твой баща и ти да не извикаш с цялото си сърце: "Татко Мой."

Затова Той ни говори тази сутрин за среща с Него, наречена "Часът на живия Бог," в който ние ще четем Неговото слово, наречено "Писмото на Отца." И в това Писмо на Отца Той ще ни наставлява като Свои деца.

Писмото от Баща ни. Мили брати и сестри, нашето ходене с Бога е най-сериозната ни работа на тази земя. Най-сериозната ни работа не е да се изкарваме при храната само. Така или иначе и светските хора я изкарват. Въпросът е, какво ще правим, тази най-сладка дума "татко мой," да стане реалност?

Но тя не може да стане, ако не е часът на живия Бог. Не може да стане, ако всяка дума от Божието Слово не е лично Писмо на Отца до нас. Този Бог, който ни е простил всичките грехове и е наказал Своя Син вместо нас.

И тогава, мили брати и сестри, когато ние започнем всеки ден, с какво започнахме? С това, че новородените християни, първата църква, имаше всеки ден един час на среща с Бога. Един час на живия Бог. Един час, в който те търсиха лицето на живия Бог.

Един принцип, който Бог установи в Словото си, чрез слугата си Давид. Оно, което направи Давид да познава Бога си, бяха думите, които Бог му предложи. Бог предлага на всеки ден от нас. Думи, които десетки пъти сме слушали. Думи, които десетки пъти сме.

А именно, когато ти рече: "Търсете лицето ми," моето сърце ти каза: "Лицето ти ще търси, Господи, да не скриеш от мене лицето си." Последствията са реални. Давид навлезе в реално общение с Бога. Това, което Бог му каза и той веднага отговори, той го счете, Давид го счете и Бог го счете като личен завет с него, на което той се зарадва.

И той изключи завет с Бога, винаги да търси лицето Му. И ако има една характеристика на Давид като човек, това е човек, който непрекъснато търсеше Бога за всяко нещо, той се допитваше до Него. Той не каза: "Що аз съм силен военен мъж, а ще победим филистимците, ще победим амонците, ще победим тези, ще победим..." Не. Той каза: "Чакай, Господи, кажи ми как да воювам."

И Господ му казваше: "Чакай, не бързай. Докато не чуеш шум по върховете на черниците, няма да излизаш. Тогава аз ще изляза пред тебе." Изпомнете ли си колко пъти Бог каза: "Предадох, предадох, предадох тази войска в ръцете ти?" Но как я предаваме? Когато посочва как да воюваме. Да го чакаме.

И когато Давид сключи този завет с Бога, да търси лицето на Бога, този принцип на търсене на лицето на Бога остана в първата църква. Деветия час. Цял час. Те стояха, хваляха и величаеха Бога. Те се покланяха на Бога. Те не му искаха: "Дай ми хляб, дай ми хляб, дай ми хляб." Те се покланяха на Бога.

И това беше общението между човека и Бога. И за това, мили брати и сестри, Той ни кани да се върнем към основния принцип. Търси ни лицето на Бога, да имаме част на живия Бог. Тоест, Бог да ни доказва своето присъствие.

Думичката "присъствие" е най-важната в цялата Библия. Присъствието на Бога, не вярата. Вярата отдавна е била детска играчка. Ние сме повярвали, Той никога не ни отнема от вярата. Никога. Той само казва: "Ела."

Сколкото и малко вяра да имаш, ела при мен. Ела, ела, ела. Вярата се увеличава не чрез някакво наливане в ума, както някой си мислят. Вярата се увеличава от общението с Него, когато слушаш Него и е глас, и Той ти дарява своята благодат.

След като Бог видя, че Давид сключи завет с Него, покорен на Неговата покана, а именно: "Търси лицето ми," след това Бог направи друг завет. Кой е Той? 32-ят Псалом, 8-ят стих: "Аз ще те вразумя, аз, Бог, Великият, Святият, аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, като върху Тебе ще бъде окото ми."

Всеки родител иска точно това да прави с децата си и никога не успява. Но Бог може да успее с Тебе и с мене, ако ние имаме част на живия Бог. Ако ние си определим, както първите вярващи имаха деветия час. За Теб може да бъде който и да е час, но най-добре е сутрешния.

Но да имаш една, един копнеш и това е: "Господи, аз искам да разбера, че Ти си жив Бог." Не чакай да слушаш гласове отвънка. Може Бог да ти е дал, но това са рядко.

Другото, което Исус каза е: "Моите думи са Дух и Живот." Моето Слово става плът и кръв в Тебе. Ако ти го отваряш редовно и размишляваш върху Него денем и нощем.

Това е принципът, който Бог поставя на Исус на Вин. Да размишляваш внимателно и да постъпваш според Него. И така, мили брати и сестри, Бог ни предлага една промяна на нашия вътрешен живот с Него.

Тази промяна зависи от това, как ние ще искаме да общуваме с Него. Ще искаме ли Той да присъства на това общение? Или само ние ще си мислим, че Му се молим? Това е духовната революция, която Бог иска да направим с себе си.

Да спрем да сме доволни от повърхностното християнство. Повърхностното е ние да правим нещо. А истинското е Бог да прави нещо. Това е именно часът на живия Бог, в който ти се възхищаваш на реалното общение с Него, чрез Неговото Слово, в което Той те разкрива любовта Си и мислите Си, и плановете Си, и така нататък, и така нататък.

Така че, зависи от всеки един от нас, доколко ще се върнем на първите принципи на християнския живот. А именно час, определен, време, определено, което Исус го нарече "живот в тайната стаичка."

Където Бог те чува и ти го чу. Там, където приемаш Неговия живот лично, там, където разсъждаваш и там, където Святия Дух работи в тебе, за да ти донесе този изобилен живот.

Никой да не говори за изобилен живот, нито да си го представя вън от тайната стаичка или, според днешните думи, вън от часа на живия Бог. Не може, мили брати и сестри, няма такъв принцип в Словото Божие.

В Словото Божие всичко е стриктно и точно. Не можеш да го заобиколиш. Не можеш. Основното е: "Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги."

Това е, мили брати и сестри, същността на реалността, на часа на живия Бог. Ако вие искате, Бог ви чака. Ако сте задоволени, че си вярвате, страхувам се за вашето спасение. Страхувам се.

Защото спасението ни е външни неща. Има си външни неща, но те са крайно, крайно, крайно надалечи. Първо трябва да бъдем спасени. И след това да имаме дела. Но първото е среща с Христа и с Бог Отец под кръста, където викаме: "Горко ми, горко ми."

И след това получаваме тайната на прошката, чието първо, пръв изблик е: "Татко мой, любящият Бог, който ти прощава всичко и те кани в обятията си и ти казва: "Аз ще бъда с тебе през всичките дни на живота ти."

Ако ти ми позволиш да живея в тебе и да имаш непрестанно не само част на живия Бог, но и живот с живия Бог. Нека Бог да ни бъде слава.

Отче Святи, благодарим, че в Твоето Слово Ти си оставил невероятната истина за безкрайната Твоя любов, с която не позволяваш да Те наричам и с най-скъпото име, а именно: "Татко Мой."

Отче Мой, молите се, молите се, Господи, работи в сърцата на Твоите деца, които все още не са познали тази велика тайна на живот с Тебе и възклицание: "Татко Мой," с пълната увереност, че ние сме простени грешници и сега имената ни са записани в книгата на Закланото Агне и ние чакаме и работим и живеем с Тебе до славната среща с Тебе.

Моля Ти, Господи, действай чрез Словото Си за слава Твоя. Амин. Татко Мой, татко Мой, това чужда.

Subject: Часът на живия Бог: Истинско общение с Него



Dear The Rock Of Life - LA Bulgarian Church,



Надявам се, че имейлът ми ви намира в размисъл за нашето послание за истинското общение с Бога.



В неделната ни проповед разгледахме как истинското общение с Бога не е просто ритуал, а дълбока връзка, която променя живота ни. Говорихме за важността на искреността в молитвата и как можем да се отворим за Неговото водителство, за да можем да живеем в Неговата воля. Също така, подчертахме, че нашето общение с Бога трябва да бъде активно и постоянно, а не само в трудни моменти.



Вярвам, че е време да се замислим как можем да задълбочим нашето общение с Бога в ежедневието си. Как можем да отделим време за молитва и размисъл, за да чуем Неговия глас? Нека не забравяме, че истинското общение с Него изисква усилие и ангажираност от наша страна. Нека се стремим да бъдем по-близо до Него всеки ден.



Blessings,

The Rock Of Life - LA Bulgarian Church Team