Божието Слово казва така И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос, от дясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното, защото умряхте и животът ви е скрит с Христос във Бога. [00:00:17] Making vertical captioned clip





Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на този, който го е създал. Където не може да има гръг и юдейн, обрязан и необрязан, варварин скит, роб или свободен, но Христос е всичко и във всичко. [00:01:13] Making vertical captioned clip





Кое според вас за вашия живот е по -вярното твърдение? Не прави зло, а добро, за да те възлюби Бог? Или ти вече си възлюбен, не прави зло или добро? Всеки за себе си трябва да отговори това нещо. Защото една единия отговор те води към религиозност и те отдалечава от Бог, другият те води към невероятно смирение и те доближава до Бог. [00:02:51] Making vertical captioned clip





Проблема, казва Павел, е в сърцето ти. И всички тия работи външни, да ги правиш, няма да помогнат. Кое помага? Вижте как започва трета глава. И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, това е реалността за тебе и за мене, ако сме се покаяли за греховете Ти сме прели Исус Христос за наш Господ и Спасител. [00:07:05] Making vertical captioned clip





Търсете това, което е горе и обяснява кой е горе. Христос е горе. Христос седи отясно на Бога. Тоест всички купнежи на твоето сърце трябва да бъдат насочени нагоре. Второто нещо, което той казва е мислете, защото нека си признаем, може би най -голямата битка в твоя и в моя живот и в мислите. [00:07:39] Making vertical captioned clip





Очевидно е, че с самото спиране проблема не спира, трябва да има промяна на начина на мислене. Това е с цялото неестество, затова основата на християнската вяра е покаяние. Промяна на ума, промяна на начина на мислене. Ти си ново създание, ти си нов човек, спри да мислиш по този начин, започни да мислиш по другия начин. [00:09:12] Making vertical captioned clip





Когато Христос, нашия живот се яви, тогава и ние ще се явиме с Него. Това е в слава. Та, трета глава. Всичките неща, които той изборява. Никога няма да можем да разберем, ако не осъзнаем тия първи четири стиха. Те са във отговор на това, където се казва, самоволно смирено, мъдрие, поклонение на различни неща. [00:11:02] Making vertical captioned clip





Много често, знаете ли какво сме направили? Объркали сме, кое е живота ни. Някой от нас сме объркали, съпругата и съпруга не става живота и ни мислим не за горното, а за него и за нея и правим всичко възможно за нея. Някой път отиваме, работата става това нещо. [00:12:55] Making vertical captioned clip





Ако Бог вместо да ги усъди е умрял за тях и ги е приял, как аз мога да се разделям, да ги разделям? Освен ако аз не мисля за горното и не търся това, което е горе. Не осъзнавам, че съм възкресен с Христос и живея само за тук и само за сега и няма абсолютно никаква промяна в живота ми. [00:39:32] Making vertical captioned clip





Това е много важно да го осъзнаем. Причината ние да имаме ново естество, ново сърце, нова душа, нови мисли, да сме нов човек, е защото някой беше разпънат с нашия стар човек и с нашите грехове. Това е единствената причина. Затова Павел казва, не дей да се вкарваш във външни неща, които да си мъчиш, да те правят по -добър. [00:44:23] Making vertical captioned clip





Кога се бориш с греха? Мисли за горното. Търси горното. Защо? Христос. Христос е живота ти. Той е силата ти. Той е абсолютно всичко в твоя живот. И оттам идва това невероятно предупреждение. Ако съгрешаваш самоволно, след като си познал истината, не остава вече жертва за грехове, а едно страшно очакване на съд. [00:45:06] Making vertical captioned clip





Помощта трябва да е свръхъестествена и тя дойде от Бог. Бог ви възкреси, Бог ви дава силата, Бог ви дава благодата, Бог ви дава и радостта. Осъзнай кой си. Ти няма как при гледката на това нещо да кажеш, аз с моите дела ще се докажа пред Бога. Няма как. Няма как. Ако осъзнаеш силата на жертвата на Христос. [00:46:34] Making vertical captioned clip

Това е послание към Колосяните, глава 3-та. Ще прочетем от 1 до 12 стих. Божието Слово казва така:

„И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос, отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното, защото умряхте и животът ви е скрит с Христос във Бога. Когато Христос, нашият живот, си яви, тогава и вие ще си явите с Него в слава.

Затова омъртвете природните си части, които действат на земята: блудство, нечистота, страст, пагубни походи, сребролюбие, което е и идолопоклонство, поради което идва Божия гняв върху рода на непокорните. В които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамно говорене с устата си. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на този, който го е създал. Където не може да има грък и юдей, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен, но Христос е всичко и във всичко.

И така, като Божи избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Благодарим на Бог за Словото. Може да седнете, ми, брати и сестри.

Искам да ви задам няколко въпроса. В семинарията един от моите професори така казваше: контролни въпроси. Да видя какво сте учили, какво сте чели. Тук не е какво сте учили, какво сте чели. Как е връзката ни с Бога? Обърнахте ли внимание на една от песните, които пяхме? Тя беше: „Не рубувам на страха“. Как продължаваше? Спомните ли си? Аз съм дете на Бог. Тоест, защо не рубуваш на страха? Идентичността ти е променена.

Това е много важно да го осъзнаем. Християнинът не е човек, който не върши зло, а върши добро. Християнинът е човек, който има ново сърце, нова душа, нов ум и нов разум. Възоснован на това, един въпрос, който ще помоля всеки да отговори за себе си: Кое според вас за вашия живот е по-вярното твърдение? Не прави зло, а добро, за да те възлюби Бог? Или ти вече си възлюбен, не прави зло или добро? Всеки за себе си трябва да отговори на това нещо.

Защото един отговор те води към религиозност и те отдалечава от Бог, другият те води към невероятно смирение и те доближава до Бог. Причината да знам този въпрос е, защото апостол Павел в тази трета глава се занимава изцяло с отговора на този въпрос.

С възоснова на Библията, да го наричате татко. Браво! Сериозно! Всеки за себе си. Имате ли тази свобода? Защото отговори, защото когато Исус ни казва как да се молим, първата дума, която Той казва, е Аба или Аба на еврейски, което означава Тате. Което е много интимна дума. Което означава, че Господ очаква ние да имаме много близки интимни взаимоотношения с Него.

И сега разбираме как пасва всичко това. Ако ти си осъзнал, че вече си възлюбен, следователно, поради това, че си възлюбен, не вършиш зло, а добро, естественото нещо, което трябва да дойде от тебе във взаимоотношението с Господа, е да можеш да кажеш Татко. Татенце. Тате. И това е много важно да го осъзнаем.

Апостол Павел използва същите думи, където казва, че ние викаме чрез духа Ава, отче. Ава еврейското. Отче на български е приведено. Обаче там той използва и гръцката, и еврейската дума, и тя е най-същата: татенце. И когато естеството ти е променено, природата ти е сменена, ти си, казваме, ново роден.

Новият завет, Бог казва, който сключваме, ще им дам ново сърце и нов дух. Тогава ние виждаме промяна в нашето отношение към Господа. Апостол Павел говори за това нещо в първите стихове на това, но преди това, ако си спомните, основният проблем, който беше, как да се бъда по-близо до Бог.

Това е бил въпросът, с който колосяните са били атакувани, това е бил въпросът, с който колосяните са били принизявани, унижавани, това е бил въпросът, с който ние сме били някой път атакувани. И Павел казва, има различни неща, които хората измислят.

Едното е, какво едеш и какво пиеш, другото е, кой празник, новолуние или събота, и кой ден е. Следващо той казва, проблемът на това е, че той е самоволно, смирено, мъдре. Това не е продиктувано от Бог и от словото му. Ти си го измислил, то звучи добре, но не е заповед от Господа.

И казва, стигаш се до момент, където се покланяш на творението, а не на твореца. След това той казва, стигаме до моменти, където е: не, не, не, не докосвай, не вкусвай, не пипай. И проблемът на всичко това, което казва апостол Павел, е, че те не струват нищо в борбата против огаждането на тялото.

Проблемът, казва Павел, е в сърцето ти. И всички тия работи, външни, да ги правиш, няма да помогнат. Кое помага? Вижте как започва трета глава.

„И така, ако сте били възкресени заедно с Христос“, това е реалността за тебе и за мене, ако сме се покаяли за греховете, и сме приели Исус Христос за наш Господ и Спасител. Имаме две задължения, които трябва да правим.

Едното е с сърцето ни, другото е с мислите ни. Със сърцето ни е: търсете това, което е горе и обяснява кой е горе. Христос е горе. Христос седи отдясно на Бога. Тоест, всички купнежи на твоето сърце трябва да бъдат насочени нагоре.

Второто нещо, което той казва, е: мислете, защото нека си признаем, може би най-голямата битка в твоя и в моя живот е в мислите. Постоянно там има ини борби, вътрешни, външни, всякакви такива неща. Битката е там.

Павел казва, вие сте възкресени. Вашата природа е различна. Вие няма нужда да правите всички тия неща, за да станете по-добри. Вие имате нужда да смените начина си на живот. Той става: търсете това, което е горе. И второто е: мислете за горното.

Защо? Кой горе? Помните ли? Христос е горе. Та в твоя ум, всеки ден, мили братко и сестро, в купнежите на твоето сърце, кой доминира? Този, който е отдясно на Бога Христос? Или, казва Павел, земното.

Ма той казва, спри да мислиш за земното, спри да мислиш как да огаждаш на себе си, спри да мислиш как да спреш битката с това, с това, с това. Между другото, има ли си такъв проблем? Спирате е приемно да пиете с алкохола, ако имате проблем с алкохола, обаче сърцето ви продължава да купне за алкохола.

Очевидно е, че с самото спиране проблема не спира, трябва да има промяна на начина на мислене. Това е с цялото неестество, затова основата на християнската вяра е покаяние. Промяна на ума, промяна на начина на мислене.

Ти си ново създание, ти си нов човек, спри да мислиш по този начин, започни да мислиш по другия начин. И много пъти сме казвали, каквото мисли човек, това той прави. Обърнете внимание, битката винаги е за нашия ум.

Овладеят ли ни ума? Вкарат ли ни, как да кажа, вкарат ли ни филма? Няма нужда да ни казват какво да правим. Сатана това направи с Адам и Ева. Умота ги в ума. И накрая самият текст казва, жената погледна плода, беше приятен, беше наглед вкусен, тя откъде да знае, че е вкусен.

Тя не го е вкусила, но вече умът почва да си... Абонирайте се! Самоволно да се изобретява, да се измисля неща, които да я накарат да направи това нещо, този грях, за който става въпрос.

Та, Павел казва, ти имаш две задължения като новото творение. Първото е да търсиш сърцето ти, това, което е горе. Защо Христос е горе? Второто, което трябва да правиш, е да мислиш. За кое? За горното.

Защо Христос е горе? Защо да не мисля за земното? Отговорът на Павел какъв е? Защото умряхте. И животът ви е скрит с Христос в Бога. И вижте как завършва четвърти стих.

Когато Христос, нашият живот, ти осъзнаваш, мили братко и сестро, че твоят живот е Христос. Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и ние ще се явим с Него. Това е в слава.

Та, трета глава. Всичките неща, които той изборява. Никога няма да можем да разберем, ако не осъзнаем тия първи четири стиха. Те са в отговор на това, където се казва, самоволно смирено, мъдре, поклонение на различни неща, какво да едеш, какво да не едеш, какво да пипаш, какво да не пипаш.

Павел казва, ма изглежда страхотно, обаче никаква сила няма да се справи с основния проблем, твоето сърце, твоите мисли. Ти го правиш, но акълът ти е само там. И той казва, начина по който се справяш, идва от Бога.

Ти си възкресен заедно с Христос. Това е реалността за всеки един, който истински се е покаял. И е приел Исус Христос за Свой Господ и Спасител. Това е много важно да го осъзнаем. Това е реалността.

Следователно, каква е целта ти? Какъв трябва да е купнежът на твоето сърце? Ми, той, който е умрял за тебе, този, който ти е възлюбил, търсете горното, където седи Христос, отдясно на Бога.

За какво трябва да мисля? Мисли за горното, а не за земното. Земното са всички тия неща, които той избори. Какво да идеш, какво да не идеш, тия работи. Той накрая казва, ми, те се унищожават от използване. Те нямат никакъв смисъл в тях.

Мисли за Христа, мисли за връзката си с Бога и накрая. Та нямат никакъв смисъл. Абонирайте се! За да нави гайката напълно, за да не хлопа дъската. Той казва, причината е, че Христос е твоя живот.

Много често, знаете ли какво сме направили? Объркали сме, кое е живота ни. Някой от нас сме объркали, съпругата и съпруга не става живота ни и мислим не за горното, а за него и за нея и правим всичко възможно за нея.

Някой път отиваме, работата става това нещо. Чували сте хора, които казват: „А, не мога, аз неделя работя, не мога да дойда“. Ама можеш да се освободиш? Ами по принцип, мога, ама те всички си имат отпуските и аз искам да бъда кротък и да не се налагам, нали, да казвам, че неделният ден да бъде за мене.

За кое мислиш тогава в тези случаи? Не говоря за моменти, където нямаш възможност. Говоря за моменти, където имаш възможност да прекараш време с брати и сестри в присъствието. Някой път децата ги издигаме в такъв култ, че единственото и само за което мислим, са децата.

Обаче апостол Павел казва това много ясно и точно. Търси горното, мисли за горното, защо? Христос е горе. Че какво е горе Христос? Ами то е живота ти. Не е съпругата ти, не е детето ти, не е работата ти, определено не е работата ти, парите със сигурност не са. Христос е живота ти.

И когато объркаш тези неща, без да искаш, изпадаш в предните, които той казва, те пък нямат никаква полза да ти помогнат в борбата с греха в твоя живот. Предният път разглеждахме текста относно частта след като имаш нова природа, какво трябва да правиш.

Първото нещо, казва Павел, е сексуалните грехове. Много интересно. Почти всеки път в Библията, когато се споменава някой вид изборяване на грехове, винаги се започва с сексуалните грехове. Няма възраст, няма пол, няма нещо, което да може да спре това нещо. Или е в мислите, или е в делата, или е в двете.

Павел казва, това нещо трябва да умре. Откъде на него ще му дойде тая сила да каже, че трябва да умре? Не казва да намалиш. Умъртви природните си части, които действат на земята: блудство, нечистота, страст, пагубни походи.

Откъде ще дойде тая сила? Отново, осъзнаването, че ти си ново създание. Ако гледаш филми, които не трябва да гледаш, или си на интернет и гледаш неща, които не трябва да гледаш, и затвориш телевизора и това, това изчезва ли от сърцето ти? О, не, то лудва.

Проблемът не е да спреш телевизора, да щупиш телевизора, да изключиш интернета, повече да не ползваш телефони и всички тия работи. Всички сме го пробвали това, дали си пристрастен към Фейсбук, към Инстаграм, към всички тия неща. И какво правим? Махаме програмата, обаче купнежът стои.

След един-два месеца, какво правим? Инсталирам я. Че кой ни казва да инсталираме? Сърцето ти. Е така е с всяка една част от нашия грях, ли, братя? Ние трябва да осъзнаем, че ние сме ново създание. Сърцето ни горе. Защо Христос е горе? Мислите ни загоре. Защо Христос е горе? Че какъв е този Христос? Христос е живота ти.

Докато това не го осъзнаем, ще скачаме от робство в робство, от трудност в трудност, от притеснение в притеснение, защото битката ни е срещу нашето сърце, а не срещу външните прояви на греха.

Второто нещо, за което говорихме в предния път, беше сребролюбието. И обърнете внимание, апостол Павел как изобщо не си пести думите. Сребролюбието, което е идолопоклонство. Точка.

Когато човек лъмти за пари, когато парите са нещо в живота му, което определя неговата същност, неговата радост. Виждали ли сте хора, които... Абе, Бог да им... Сто неща да им направи в живота, да им даде молитвен живот, няма да се зарадват. Да им даде да четат Словото, няма да се зарадват.

Ама пет лева да им даде... Майко, мила, това е най-великият Бог, който някога е съществувал. И накрая какво се оказва? Че всъщност ти се поклоняш на друг Бог. Идолопоклонство.

Проблемът на сребролюбието е, че в основата си ти не си доволен от това, което Бог ти дава, ти искаш повече. Ама затова миналия път говорихме. Та оттука какво може да заключим? Християнинът е многостранен вид човек.

Той не е човек, който не пие, не пуши. Той не е човек. Той не е... Той не е таки. Не върши морални грехове, не лъжи, не краде, а върши добри неща. Той е човек с коренно различна природа. Естеството му е променено.

След малко текста, който ще прочитаме, казваме, че нашето естество се подновява в познанието по образа на този, който го е създал. Твоето и моето естество се променя от Святия Дух към една единствена цел: да приличаме повече на Христос.

Спомняте ли си, когато Христос беше на земята, коя беше една от реакциите на хората, описана в Евангелията, които те имаха към Него? Чудеха му се на благите думи. Възхищаваха му се на еди какво си.

Той получаваше с сила и с това, ако в тебе тръгва Божия характер, ти няма да си просто поредния моралист, човек, който не лъжи, не краде, ами прави добро и тия работи, ти ще си коренно различна личност. Защо? Защото хората ще видят, че това блика от сърцето ти.

Естеството ти е променено. Те ще осъзнаят, че ти не състискаш да не правиш нещо и да състискаш да правиш нещо, което е против твоята природа. А ще видят как изведнъж от 2/3 идва това нещо.

Следващия път ще говорим за тая част. Спомнете ли си, пред Христос се изправиха в деня на съда, казва Исус, ще дойдат хората и ще бъдат разделени на овце и на кози. Спомнете ли си?

Едните хора правиха едно нещо, Исус им каза: „Влезте в радостта на господаря си“. Другите правиха абсолютно същото, Исус каза: „Не ви познавам“. Явно е, че Бог търси състоянието на сърцето ти, а не толкова какво правиш.

На друго място Исус казва: „Истина, истина, ви казвам, ще дойдете при мен и ще ми кажете: „В твое име изцерявахме, духове гонихме и всички тия работи, велики дела“. Отговорът на Исус, спомнете ли си какъв ще беше? Казвам ви, не ви познавам. Вие, които вършите беззаконие.

Мате, в името на Исус са изгонвали демони, в името на Исус са изцерявали болни, в името на Исус, велики дела за Бога, са правили. Възможно, мили братко и сестри, така да се объркаме, че да наблегнем на външната част, която Словото ни казва, никак не ползва в битката с угаждането на страстите на тялото и напълно да спрем да се фокусираме върху това, че Господ ни е дал нова природа, ново сърце, нов ум, които трябва да мислят за горното, където е Христос, които трябва да търсят горното, където е Христос, защо?

Защото накрая се оказа, че живота ни е Христос. Но това ще задълбавим следващия път в повече, мили братко и сестри.

Ако ти си християнин, амбицията на живота ти трябва да е Божиите неща. На работното място, в семейството, където и да си. Дори когато си в момент на скандал, в момент на караница, в момент на неприятна ситуация, твоята мисъл трябва да е горното, твоето сърце трябва да е горното, не да изпозастрелваш всички, които са в стаята.

Християните имаме прекрасната привилегия да кажем думите, които цар Давид е казал: „Кога имам на небето, освен тебе. И на земята не желая друг, освен тебе. Чез не плътта ми и сърцето ми, но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял“.

Той казва, на небето нямам друг. Ясно. Но на земята може да има други, които да ме объркат. Чуете да ви как го каза? На земята не желая друг, освен тебе.

След няколко недели ще говорим за тая част, но може би някои от вас се задава въпроса: „И какво, да зарежа съпруга си, да зарежа децата си, да зарежа жената си? Това ли трябва да правя, мили братко и сестро?“

Ако Бог е номер едно в живота ти, ако ти мислиш за горното, където е Христос, ако ти купнеш за горното, където е Христос, и осъзнаеш, че Христос е живота ти, ти ще бъдеш съпруг, съпруга, дете за чудо и приказ.

Защото цялата ти сила да живееш този семеен живот като съпруг, съпруга, майка, баща, дете ще идва от Бога. Защо? Защото Христос е живота ти.

Осъзнаваме ли, мили братя и сестри, в тия първи четири стиха на това послание апостол Павел слага нещо, което е много важно. Това не го ли осъзнаеш, отиваш във втора глава, където казва: „Яде, не пий, не това, това, това прави, самоволни неща, прекрасни неща, яде имаш ти вид на мъдрост, но изобщо няма да те ползват, няма да са по-добри ситуацията, ще има добро, зло в взаимоотношенията ти“.

Това е личен, духовен живот. Идентичност. Давид в Стария Завет го осъзнал. На небето, освен тебе, друг няма. На земята много има, които могат да ме превластят, но аз само едно желая: Тебе.

И през това време не ми е хубаво. Чуете, какво казва? „Чезни плътта ми, сърцето ми. Но Бог е моята сила. И вечният ми дял“.

Оттука християните през вековете, сега разбираме защо са устоявали на гонения, на изпитания, на всякакви неща. Щото са осъзнали тая чудна истина, че животът им е скрит с Христос в Бога.

Миналия път обърнах на гонения на една трета част. Нашият език. В стих 6, какво казва? „Поради... А, извинявайте. Премахнете. Не се лъжете един друг. Но сега отхвърляте вие всичко това: гняв, ярост, злоба и хулене, срамно говорене с устата си“.

Аз смея да твърдя, че 8 стих е най-честият грях, който ние вършим. Няма човек, който да каже: „Фу, те работи, нямам такива неща“. А, не, не, има, има.

Първото е много интересно: гняв. Гняв се оказва, че има и справедлив гняв. Гневете се без да съгрешавате. И Библията ни казва, че Божия гняв е справедлив гняв.

Кога разбираме, че гневът не е справедлив? Ами, вижте градацията каква е. Когато си гневен, то е хронично чувство на гняв. Вижда ли си човек, който бе, се гневен, се нещо някъде е криво. Едно хронично чувство.

Проблемът е в данния момент, че той гняв избива в ярост. Той означава, че той гняв не се поддържа, не е под контрол. Той е гняв, тебе те контролира. И когато дойде яростта, тогава вече, както се казва, кутията на Пандора е отворена и се почва злоба, хулене, срамно говорене с устата си.

Злоба и хулене е много интересна. Думата е една. Думата, знаете ли, коя е? На гръцки е дьаболо. Оттам идва нашата дума дьаболо. Дия е към, бало е хвърлям. Та буквално хвърляш буклук върху някой. Хвърляш обвинение върху някой.

И оттам словото казва, че противникът Сатана, който всеки ден хули нашите братя в Божието присъствие, постоянно ги обвинява. От къде е произлязло за тия работи? Помните ли Исус какво казва? Кое е омърсява човека? Не кой яде, а това какво говори.

И когато тръгна да обяснява, защо е това, което излиза от устата, защото Той казва, то всъщност излиза от сърцето. Виждате ли, отново се връщаме в тази част? Павел казва: „Мисли за горното. Търси със сърцето си горното, защо? Ти си нова личност. Ти си нов човек“.

Моята съседка вчера имахме такъв разговор дали ние постим преди Възкресение Христово. Аз така седнах, отворих Словото и обясних какво всъщност е поста. Тя беше доста очурена, но не обвинявам. Женицата, може би, ходи на църква веднъж годината, може би два пъти.

И ми казва, че едно време, като млада, е изпълняла целия пост. И викам: „И как се почувства след това?“. И тя е как? По-близо ли беше до Бога? Изчисти ли ти се езика? Сърцето ти купнееше ли за Бога? Имаше ли в тебе радост да кажеш, като Давид: „Зарадвах си, като ми рекоха да отидем в дома Господен“?

Ами не. Викам, аз постя ден, два максимум. Не мога да издържа повече. Но нещо ново става в мене. Представи си, ти викам да постиш 40 дена. Ти трябва да си неузнаваема.

За жалост не разбра за какво говоря. Моисей беше в Божието присъствие 40 дена. Спомните ли си как се върна? Лицето му сияеше. Исус постеше 40 дена в пустинята, когато беше изкушаван от Сатана. Върна се и започна делото си.

Постът трябва да те направи невероятен християнин по отношение на осъзнаване на идентичността си. Кой си ти? Кой е Бог? Каква е връзката ви с двамата? Мислиш за горното, търсиш горното и тогава ти намираш истинска радост и истинска наслада в живота.

Няма как да отхвърлиш гняв, ярост, злоба. Чували сте за такива натрапчиви мисли? Колко повече не искаш тая мисъл, тя толкова повече се натрапва. Няма нужда да имаш, как да кажа, психологично състояние. Това нещо просто го има.

Павел казва: „Отхвърляш го. Отхвърляш го, това нещо“. Продължаваме нататък, а стих 10 казва интересното: „Не се лъжете един друг“.

Обикновено, като говорим за лъжа, винаги си казваме: „Сега да не го лъжиш, че си ходил на калфлан, пак си бил на била или някакви такива неща“. Не се лъжете, включва думата лицемерие. Нали знаете лицемерие какво е? Говори едно, върши друго, прави се на едно, а е друг. Библията налича това лъжа.

При теб се усмихва, зад гърба те забива нож, лицемерие. Та когато апостол Павел казва: „Не се лъжете един друг“, буквално той казва: „Не дай само да му кажеш за колко си купил колата, тя може да е 10 хиляди, ама да си кажеш, че си платил 2000 или нещо от този род. Ами спри да лицемерстваш“.

Помнете, контекстът е: мисли за горното, търси горното, защото живота ти и всичко е с Христос в Бога. Да не се приструваш на нещо, което всъщност не си. Това означава: „Не се лъжете“.

И между другото, нека си замислим, църквата е мястото, където е Божието присъствие. Тук сме събрани, не говоря за сградата, църквата. Това трябва да е най-защитеното място да бъдеш искрен, да не се криеш, да не лицемерничиш.

В Божието присъствие, сред братята и сестри, и като споделяш, да не те клюкарят, а да се молят за тебе. В този контекст, апостол Павел казва: „Не се лъжете един друг“. Няма нужда, няма нужда да се правите.

Обаче, често, нека си признаем, често слагаме ини маски. Между другото, лицемерие, думата от гръцки означава точно това. Едно време актьорите, един актьор е играл пет роли и начина по който е правил, е слагал ини маски. Един ден е дядото, втората маска е бебето, третата е това.

И така може трима човека да направят един цял сезон на сериал. И буквално думата означава смяна на лицето. Маска си слагаш. Представете ли си да живеем в църква сред общество от вярващи, където няма маски? Няма лицемерие.

Знаете ли какво би означавало това? Апостол Павел ни го казва. Няма грък, няма юдей. На български. Няма българин, няма циганин. Няма турчин. Няма американец, няма украинец, няма руснак, няма швейцарец. Каквото са се... Няма. Няма обрязан, няма необрязан. Няма варварин. Няма и социални различия: роб или свободен.

Това означава: „Не се лъжите един друг“. Между другото, когато Павел пише тези неща, гърците са вярвали, че те са народът. И всеки друг народ, който не е елин, са го наричали варварин.

Защото не са разбирали езика, който говорят. И на тях им е звучало като бъра-бъра-бъра. Което, ако чуем на гръцки как е варварин, горе-долу е бъра-бъра-бъра. Не е точно така, но оттам произлиза това нещо. Те бърборят и даворят. Ние не ги чуваме, значи те са лошите.

В една пиеса Талес казва следното на богинята на късмета, Фортуна: „Благодаря, че съм се родил човек, а не звяр. Мъж, а не жена. Грък, т.е. културно известен, а не варварин“.

Ние имаме ли подобни неща? 2000 години по-късно. Разделяме ли се на цвят по кожа? Разделяме ли се на разбиране? Разделяме ли се кой къде живее? Кой живее в махалата? Кой живее тук? Кой живее там? И си имаме много лоши имена, които използваме.

И най-лошото е, когато е от християнин, който казва, че следва Бога, слуша Бога и тия неща. И накрая направи такива коментари за други. Апостол Павел казва: „Има проблем в тебе, в тебе не живее Христос“.

Защото, ако живее Христос, в Христос няма различия. Ако ти търсиш това, което е горе, където е Христос, отдясно на Бога, ако ти мислиш за това, което е горе, където е Христос, защото Христос е живота ти, ти ще осъзнаеш какво е отношението на Христос към тези.

И той е вдъхновил Павел да каже, че няма никакви разделения: социални, национални или каквото е. Те са ти, братя и сестри в Господа.

Преди време, даже в миналата седмица, имах такъв разговор. „Тая какво прави там?“ Това беше въпросът, който ми бе зададен. Викам: „Коя е Тая?“ Ами, Иванка. Щото няма Иванка, затова е измислен това име.

Ами, викам, говориш за сестра Иванка ли? Ага. Осъзнаваме ли какво е в сърцето на този човек? Същото, като на брата на блудния син, който кипна, защото баща му каза: „Този син беше умрял и оживя, беше загубен и се намери“.

Нека да направим най-голямото пришествие за него. И брат му каза: „Той не е от нас. Аз съм тук верен, изпълнявам всичко, което ми казваш“. И разбира, че никога радост не е имал, докато го изпълнявам, а майки снял там.

Баща му каза: „Какво подобава да направим? Да го съдим или да се зарадваме?“ И синът му каза: „Той е твой син, не брат ми“.

Мили братя и сестри, 2000 години след това написане, ние продължаваме да го живеем. Между другото, много често е между християни. Отношенията. Имаме фрази, изпълнения и всякакви такива неща.

Добре, тогава, ако няма национални различия, грък и юдей, ако няма религиозни различия, обрязан-необрязан, ако няма социални различия, роб или свободен, ако няма такива, а бе, той е луд, варварин, нали, варварите по ново време са били познати, че издадат хората живи, човекуятци, което не е вярно, ама така е било разбирано.

Тогава... Тогава кое е това, което ни обединява? Апостол Павел го казва. Но Христос е всичко и във всичко. Което означава, мен и братко и сестро, че това е брат и сестра в Господа, които Христос е възлюбил, за които Христос е умрял.

И ако Бог вместо да ги усъди, е умрял за тях и ги е приел, как аз мога да се разделям, да ги разделям? Освен ако аз не мисля за горното и не търся това, което е горе. Не осъзнавам, че съм възкресен с Христос и живея само за тук и само за сега и няма абсолютно никаква промяна в живота ми.

От маска в маска в маска. Един автор на „Властелина на пръстените“, ако сте чували по-малките, този филм, казва се Честъртън. Той дава една много хубава илюстрация. Това са монетите английските.

Това е старата кралица, това е новият крал, Чарлз. Той казва следното. Хората, английската монета се казва пени. Хората, както и пенитата, са равни по стойност. Някои може да са ярки, други да са по-тъмни, едни да са гладки, други да са груби, едни да са нови, други да са по-износени.

Но по стойност всички те са еднакви, понеже на всяко пени има образа на царя или кралицата. Но той казва, по същия начин е всеки човек, има образа на себе си, на царя, на царете. Толкова сме ценни. Толкова сме важни.

Какви биха били молитвите? Ние с това ще завършим, че времето... Като знаем, че не трябва да се борим със сексуалните грехове, че трябва да умъртвим сребролюбието, да оставим лъжата, говоренето, лошия език, измамата. Каква трябва да е молитвата ни?

Обърнете ли внимание как апостол Павел използва много, как да кажа, суров език, който ние не бихме използвали. Примерно Павел ни казва: „Ами ти, ако обичаш да си пиваш, помоли Господа да ти намали желанието да пиеш“. Той казва: „Ти си алкохолик“.

И молитвата не трябва да ти: „Господи, помогни ми да намаля пиенето“, „Господи, освободи ме от пристрастяването на алкохола“. Назови греха такъв какъвто е. А ако ти имаш проблем с сребролюбието, мили братко и сестро, молитвата не трябва да бъде: „Моляте, направи така, че да нямам толкова купнеш към парите“, а: „Господи, имам алчност, премахни я в мене“.

Моли се, кажи: „Господи, в сърцето имам гняв, имам злоба, имам ярост“, а не се: „Моли, направи ме, Господи, имам по-благ език“. Абе, осъзнавай грехът си, мили братко и сестро, такъв какъвто е, не му давай по-леко обяснение на това нещо.

Не само ли: „Господи, помогни ми да бъда по-щедър?“ Кажи: „Господи, аз съм идолопоклонник, защото съм сребролюбец. Освободи ме от това нещо, Господи“. Не идея да се молиш: „Господи, помогни ми да имам по-малко мисли към противоположния пол, мисли, които не са хубави“.

Ми кажи: „Господи, аз имам похотливо сърце. Изчисти го“. И проблемът е, спомняте какъв беше, че поради всичко това идва Божия гняв върху рода на непокорните.

Между другото, ние не можем да осъзнаем какво означава тази фраза. И има само едно място, където може да осъзнаем. Може ли да сетите къде е то? Къде виждаме Божия гняв излят върху всеки грях, който хората вършат? На кръста.

Когато ти и аз, мили братко и сестро, осъзнаем, че Исус не само е умрял за мене, ами аз съм го приковал с моя си грях, и вместо Бог да ме накаже, Бог ми прощава, тогава шанса да имаш, да почнеш да мислиш за горното, за Той, който е умрял за тебе, да почнеш да купнееш за горното, за Той, който е дал живота си за тебе, е много по-голям и всъщност това е правилният начин.

Това е много важно да го осъзнаем. Причината ние да имаме ново естество, ново сърце, нова душа, нови мисли, да сме нов човек, е защото някой беше разпънат с нашия стар човек и с нашите грехове. Това е единствената причина.

Затова Павел казва: „Не дей да се вкарваш във външни неща, които да си мъчиш, да те правят по-добър“. Не може. Само това може да ти изчисти. Само това и нищо друго.

Всяко друго нещо може да е прекрасно, може да има вид на праведност, на смирение на тия работи, но то няма да ти помогне в битката с греха. Кога се бориш с греха? Мисли за горното. Търси горното. Защо? Христос. Христос е живота ти. Той е силата ти. Той е абсолютно всичко в твоя живот.

И оттам идва това невероятно предупреждение. Ако съгрешаваш самоволно, след като си познал истината, не остава вече жертва за грехове, а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодование, което ще пъгълне противника.

И обяснява, ако Стария Завет някой пристъпи в Моисеевия закон и при двама или трима свидетели човека бива намиран тежко наказание, автора казва: „Мислите ли какво ще заслужи този, който е потъпкал Божия син, тежко е мислил за Моисеевия закон и е сметнал за просто нещо пролятата, призовета кръв, с която е осветен и е оскърбил духа на благодата“.

Та Павел каза на колосяните, мили брати и сестри, няма нужда от тия неща, които лъжливите учители ви налагат. Те няма да ви помогнат. Помощта трябва да е свръхестествена и тя дойде от Бог. Бог ви възкреси, Бог ви дава силата, Бог ви дава благодата, Бог ви дава и радостта.

Осъзнай кой си. Ти няма как при гледката на това нещо да кажеш: „Аз с моите дела ще се докажа пред Бога“. Няма как. Няма как. Ако осъзнаеш силата на жертвата на Христос.

Докато ти и аз не отидем, прекръста, мили братко и сестро, не осъзнаем какво Бог е направил за нас. Трета глава на Колосяни ще ни се стори много трудна. А Павел казва: „Ти си нов човек, ново естество. Възкръснал си с Христос. Умрял си за земното. За тебе се очаква една надежда. Христос, нашият живот, когато се яви, тогава ще се явим с Него и ние в слава“.

Следователно, умъртви тия неща, които Христос вече е убил. Ние им даваме да възкръсват отново. Ама защо не им даваш? Защото си нов човек. Ново сърце, нова душа. Как ги променяш? Мислите.

Мисли за горното. Купнежът ти. За какво купнееш? Господ иска да промени естеството ти. Не навиците ти. И това е много важно. Следващия път ще говорим точно за тази част.

И като говорим за следващия път, искам да ви дам само едно намекване. Обърнете внимание, стих 9, понеже ще се облекли вече стария човек с делата му и ще се облекли в новия. Стих 12 казва: „Облечете се“.

Явно апостолът казва: „Абонирайте се“. Събличи нещо, то вече не е, не си ти. Той е старомодно, той е щупено, той е продължен. Облечи нещо ново.

Следващия път, като се видим, ще говорим за това, мили брати и сестри. Това, което трябва да разберем от проповедта днес към, мили брати и сестри, от Божието Слово наистина е да осъзнаем идентичността си в Христос. Кой е Той, кои сме ние. Колко е силен, колко е властен, Той иска да ни даде ново сърце. Не да ни промени, да вършим повече добро, отколкото зло.

Павел казва: „Това няма никога да ти помогне“. Нека да се помолим.

Отец святи и праведни, благодарим ти на дълбочината на Твоето Слово. И Господи, чрез тия прекрасни слова, с които си вдъхновил Твоя слуга Павел, ние, Господи, можем да намерим тази невероятна отеха и радост. Чи ние сме ново създание.

Създание, което е създадено да мисли за горното, да купнее, да търси горното. Защо? Защото там е Спасителя. А кой е Той? Той е живота ни. Благодарим Ти, Господи, че промяната, която ти правиш в нас, е от сърце. И тя е промяна. Сваляме едното и обличаме другото. Благодарим Ти. Да бъде слава на името Ти. Амин. Амин.

Subject: Нова Идентичност в Христос: Фокус върху Небесното



Dear ЕБЦ Казанлък - Baptist Church Kazanlak,



Каква привилегия беше да разгледаме каква нова идентичност имаме в Христос и как тя ни призовава да живеем в светлината на Неговата благодат.



В неделното ни послание се запознахме с дълбочината на нашата нова идентичност в Христос, която ни освобождава от старите ни начини на живот и ни призовава да живеем в Неговата истина. Разгледахме как нашето поведение и взаимоотношения с другите трябва да отразяват тази нова идентичност, като се стремим да бъдем светлина и сол в света. Ние сме призовани да живеем не само за себе си, а за Божията слава, като служим на другите и показваме любовта на Христос в нашите действия.



Нека да се предизвикаме да живеем в съответствие с тази нова идентичност, като активно търсим възможности да служим на другите и да показваме Христовата любов в нашите ежедневни взаимодействия. Помислете как можете да бъдете светлина в тъгата на другите и как можете да отразите Неговата благодат в своите действия. Нека нашата нова идентичност не бъде само концепция, а реалност, която променя начина, по който живеем и взаимодействаме с хората около нас.



Blessings,

ЕБЦ Казанлък - Baptist Church Kazanlak Team